И отново над мен
тихо, снежно вали,
и отново се стелят
зимни, бели мъгли!
И отново потъвам
в онзи приказен свят,
дето всичко е бяло,
побелявам и аз!
И напред калдъръма
лъкатуши, върви
и оглежда се снежен
в мойте зимни очи!
И когато реша да се върна назад,
и потърся следите за връщане аз,
изведнъж осъзнавам – няма вече следи!
Този сняг януарски вчера всичко изтри!
Автор: Татяна КЬОСЕВА-ВЕСНАКОВА
* Снимка: личен архив
„Докато не направите несъзнаваното съзнавано, то ще направлява живота ви, а вие ще го наричате съдба.“, Карл Густав Юнг Улиците вече са запълнени със своята студенина, която не трябва да ни изненадва, защото есента се Прочетете повече…
Проф. Венелин Терзиев гостува в Карнобат за среща с читатели и разговор за смисъла на живота На 22 октомври от 17:30 часа Народно читалище „Димитър Полянов – 1862“ ще бъде домакин на представянето на три Прочетете повече…
За антиутопията на Нели Бънкова „През прехода надолу“ и илюзиите на едно общество, което продължава да очаква промяната Бе оповестено, че социалистическата ни реалност вече си е отишла, а може би това обявление бе само Прочетете повече…