Жива – Боряна Богданова
Промяната убожда погледа.
Излизам изведнъж след много дни,
за да се уверя, че дърветата са по-зелени.
Тревата е пораснала, страхът – и той,
обикаля между клоните
и пада в корените на косата и навътре.
Вятърът премества времето,
избърсва пролетта с листа,
които си подхвърлят свободата.
Ние я застигнахме.
Лалето в двора е по-близо до небето,
отворило клепачи за един различен свят –
прекрасен, нов,
мирише на чупливо разстояние.
А аз?
Тялото ми още се побира в клетката,
но скоро ще порасна.
* Снимка: Иван Кавалджиев
