На Новалис

Цветната нощ боа
погълна крещящия ден.
И се възцари
насладна Хармония.

 

На Ем. Дикинсън

Слънцето лятно
се спъна в погледа ми.
Дъждът покани есента.
И стана меланхолно смислено.

 

На Емили Дикинсън 2

Мидата се усмихна
на морската капка.
Еделвайсът направи
реверанс на планината.
Розата прибра бодлите си,
за да минат под нейната арка
наежените пауни.
Само хората
с навирени носове
не правеха нищо за никого…

 

На М. Лермонтов

Рустиково бялата стая
приютява
живота спомен.
Хлопват дверите
на удоволствието
под носа на перманентната тревожност.

 

На Ат. Далчев

Днес няма стари моми,
а самотни жени – умни,
красиви,
дълбоки,
истински –
острикиращи!
Днес
телата жени
са цената на секса –
давещ самотата…
Днес
само смъртта е същата –
дебне плячката.

 

На Ж.П.Сартър

Увисвам като перде
в нищото на отчаянието.
Безмълвието ме поглъща.
Спасява ме от празнотата на
кухословието,
дърдоренето,
злословието,
зловонието
на хорската яма.

 

 На Joe Dassin

Тази старомодна елегантност,
тази кавалерска изтънченост,
тази нестихваща нежност,
която не се учи;
тази очарователна френскост
като Париж,
който “всъщност е звезда”,
като дворците,
като измечтаните рицари,
като всички митове, но…
съживени.

  

На Валери Петров

Оредяват „летящите хора”.
Изчезват…
Сродни да видиш
става  … нелепо…
Все по-меркантилни
и все по-кухи,
социално успешни
и духовно смешни…
Лазещи хора
с претенции и крясъци,
заслепени от  притежания,
затиснати от малкости,
дребни, нищожни и жалки
гледат отвисоко,
и не знаят горките ,
че двери небето
не ще им отвори…

 

На Иван Милев

Стилизирано хроматично
страдание ;
до кости оглозгано родно тяло…
Живопис
без бедняшка психика
с огромни топли очи на Дева…
Христови мъки…
Ала разпнатия си ТИ –
Художникът вселена!

 

Автор: Росица НАНКОВА

* Снимка: личен архив