Из „Краткописни посвещения“ – Росица Нанкова

На Новалис Цветната нощ боа погълна крещящия ден. И се възцари насладна Хармония.   На Ем. Дикинсън Слънцето лятно се спъна в погледа ми. Дъждът покани есента. И стана меланхолно смислено.   На Емили Дикинсън 2 Мидата се усмихна на морската капка. Еделвайсът направи реверанс на планината. Розата прибра бодлите Прочетете повече…

TetraDkaTa