За плодородието и още нещо – Георг Краев
В класическия български фолклор има една Баба – фолклорната богиня на плодородието, нашенската Деметра. Досещаш се, читателю или читателко – иде реч за Баба Марта. Подобно на старогръцката богиня и нашата Баба Марта ту се смее – ту плаче.Не е много ясно защо Деметра реве – защото богът на подземното царство е откраднал щерка ѝ. Персефона или защото не е откраднал нея? За смеха на Деметра – смях, пораждащ плодородието, няма две мнения. Слугинята на Деметра като видяла облятата в сълзи богиня и настъпилото мъртвило казала на богинята – айде стига си ревала – гледай всичко е замряло. А как няма да рева, а оня какво прави с Персефончето? И тогава слугинята показала пръст на Деметра и Деметра като видяла пръста се засмяла от сърце.Досещаш се читателю кой пръст точно е показала слугинята, нали? Това е началото на безкрайната поредица от вицове за тъщите – все пак Деметра е тъща. А за нашенската Марта злите езици твърдят, че плачела защото на Февруари бил малък, а се смеела защото на Април бил мек… пръстът. Какви ли не ги разправят хората.Съвременната фолклористика нарича това чудо „какви ли не ги разправят хората” народна смехова култура. Проблемът е в прилагателното „народна”. Повечето политици и управляващи у нас си мислят, че народът е нещо ей там, „долу”, за разлика от тях, които са „горе”. Е не е така – и тези, които са „горе” и тези, които са „долу” са народ – в нашия етнически вариант – българи. Може да се каже, че българите си падат малко подигравчии – все намират кусур и на „горните” и на „долните”. Това умение на българите в класическата фолклорност се проявява в думането, в музиката и в обредната им игра. Не забравяйте, моля, фолклорът е културата на устния българин земеделец. Той не познава писмеността, т.е азбуката. Неговите знания, неговото живеене, са подчинени на представите му за света. А образът на тези представи е дървото на живота по бащина и по майчина линия, чиито образни естетически тъждества са фалосът и вулвата. Семейно-родствените представи на българите по двете линии – мъжката и женската – са доста засукани чак до наши дни.
Както и да е! В класическата земеделска фолклорност момата за да се омъжи не е лесна работа – ергенът трябва да и открадне китката, да й напие водата и да я „отгатне”, да я „разсмее”. Може да се каже, че фолклорната мома е внучка на Сфинкса – задава гатанки и то „мръснишки” почти същите, каквито са задавали някога на кума докато младоженекът е отгатвал „чесна” или „не-чесна” е младоженката.Представяш ли си, читателю, днес на „първата брачна нощ” да се пеят песни, ако булката е „не-чесна”, ако въобще днес някой го еня дали булката е „девица”. От тук и лакърдията – „на тревица я положи и я огоспожи”. Между другото, пак в класическата фолклорна сватба докато трае „огоспожването” – сватбарите играят доста странни, странни от наша съвременна гледна точка, игри, които се тресат от еротичен хохот. Най така малко мръснишка е играта „как се чука чер пипер”. Всъщност какво е онова нещо, което свързва в един образ първата брачна нощ и Баба Марта, нейния „смях” и „плач”? Ще ти споделя, читателю – мартеницата – великият съюз между „бялото” и „червеното”, между мъжкото и женското, мартеницата е нашенското тао между ин и ян.
Не си мисли, читателю, че фолклорният българин е пеел само блажни, мръсни, долни песни. Както днес, така и вчера „мръснато” и „чистото” са двете страни на нашето живеене. Книжката с „блажни песни” на българи и гърци – имаш възможност, драги читателю, да се потопиш в образите на еротичната фантазия на някогашните земеделци – еротиката на плодородието.
Автор: Проф. д-р Георг КРАЕВ
* Текстът е поместен в книгата на Константинос Марицас “Възход и упадък на блажното творчество”, КМ Издателство, 2019.
