Кръстовден – Нели Тотева
Късен следобед е. Кръстовден. Празничен и смирен. Слънцето се оглежда в очите ми и залязва бавно. С усмивка. А аз се оглеждам в прозорците на училището пред дома и също засиявам. Макар да са изминали 20 години, аз все още си спомням за първия ми учебен ден и за всеки следващ 15-и септември. И при всеки спомен за този ден, се чувствам радостна и изпълнена с ентусиазъм. Така е и днес.
Утре рано сутрин слънцето ще се оглежда в очите на учениците. И искрено се надявам да открие радостта и ентусиазмът и в техните очи. А училищният звънец да накара сърцата им да потреперят от щастие, прекрачвайки прага на училището. Защото знанието и стремежът към него са свобода. И защото любовта към учението и книгите са нещото, от което се нуждае всяко дете, вървейки по пътя към успеха.
И в утрешния късен следобед се надявам слънцето да залезе отново с усмивка. Като днес…
