Роза – Ирина Митева

Сълзите ти чух –
сълзите ти падат; безропотни звезди,
Те спорят оглушително за любовта.
Облекли си телата в лъскави одежди,
А душите бедни търсят отговори сред смъртта.
Сърца попиляни
С цветя неразцъфнали;
крила изподрани,
животи разтърсили.
Това е и краят, все тъй се върти,
Дъждът като пада, света го боли,
Върти се, върти и върти,
Дъждът като падна, от земята,
таз черната роза цъфти…
* Снимка: личен архив