„Присъствие и липси“ – живопис и скулптура на Светослава Георгиева и Галина Станева в ХГ „Христо Цокев“
Откриване: 14 ноември /петък/ 2025 г. в 17.30 ч.
В този проект артистките Светослава Георгиева /живопис/ и Галина Станева /скулптура/ представят своите творчески разсъждения по темата “Присъствие и липси”.
Светослава Георгиева е позната на габровската публика от 2024 г., когато представя самостоятелната си изложба „Херметично”, участва в Пленер по живопис “Боженци” и Националното трианале „Мостове”, в което е носител на наградата на Министерството на културата.
Светослава Георгиева завършва магистратура Живопис в Glasgow School of Art, Шотландия, Великобритания и е бакалавър “Реставрация и консервация” във Великотърновски университет “Св. св. Кирил и Методий”. Към настоящия момент е докторант в катедра “Изкуствознание и теоретични дисциплини”. Като визуален артист има седем самостоятелни и много участия в колективни изложби в Reid Gallery (Glasgow, Scotland), Royal Scottish Academy of Art and Architecture (Edinburgh, UK), Campagna dei Cadduti (Trento, Italy), Галерия Лабиринт (Пловдив), Галерия Ларго (Варна), Галерия ЖарАрт (Варна), Изложбени зали Рафаел Михайлов (Велико Търново), Художествена галерия “Проф. Илия Петров” (Разград), Художествена галерия Стара Загора, Галерия Савчеви (Оряхово), Градска художествена галерия Варна, галерия Орловска, Габрово и др. Куратор е на множество изложби и ръководи културни проекти и обучения в управляваната от нея фондация Under One Roof.
Според Светослава Георгиева: „Човек е отдаден на липсата. Не съвременния човек, а човека по природа. Във всичко вижда празнина и сетивата му се мъчат да я допълнят. Вълнуващо е да изследвам тази празнота, самотата на човека, там където няма никой и едновременно има ясна пълнота на Всичкото. Колко е важен фона в който присъстваме.
Сами създаваме групово, като социални същества и присъствието и липсите, различни за всяко десетилетие и много субективно лични, а същевременно и обективно еднакви. Очите на правещия и очите на зрителя са различно изпълнени и различно очакващи. Колко има, колко няма… Недъгавост по природа, ограничени сетива и удоволствие от красотата като награда, това имаме. Високата скорост на неудоволетвореност обаче забавя удоволствието. Увеличава чувството за загуба. Загубения залез и цветя в съвременната модерност, небе, земя, вода, въздух, светлина от една страна и от друга човека и неговата сложност – мисли, чувства, желания, всичко пораждащо недостатъчността.“
За своето участие авторката споделя: „В живописта си търся или самотата, или осезаемото, чувствено присъствие. Пространството, което го балансира е винаги празно и там някъде се показва за някой красотата, за друг липсата. Всичко е някъде между тези две неща. Иючиатеност или повече детайл, местещ се център и светлина от самия материал върху който се работи, форма, която да е част от композицията, мазката е повече от обикновена, тя е твърде пластична, обект сама по себе си, заявяваща се, нов експеримент върху отношенията на медиумите.“
Галина Станева също е позната на габровската публика с участията си в Международното биенале на хумора и сатирата в изкуствата – „Дом на хумора и сатирата”, където през 2009 г. е носител на наградата за млад склуптор.
Галина Станева e родена и работи в град Варна. От 2009 г. е член на Съюза на българските художници, а от 2007 г. – Член на Сдружение на варненските художници – гр. Варна. През 2004 – завършва във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”, магистър, специалност: изящни изкуства – скулптура, в класа на проф. Величко Минеков.
Участва в международни и национални изложби и кураторски проекти. Има 12 самостоятелни изложби и е носител на пет национални награди.
С настоящата изложба Галина Станева предлага един поетичен подход на разсъждение по философската тема залегнала в основата на проекта Присъствие и липси:
„Присъствие на човек в неговата цялост, без липси. Пълнота на обществото и на всеки човек поотделно, без отчупени парченца. Време, в което те да бъдат намерени и върнати на мястото им.
Пълноценност в действията. Смисъл в думите. Чистота в мислите.
Изглаждане на грапавините.
Изтриване на сълзите.
Смазване на скърцащите части.
Стъкло без петна.
Сняг без стъпки.
Ябълка,
слънце,
пълна луна,
сълзи на покаяние,
отворена леко врата.
Мъркаща котка в скута.
Помитане на трохите.
Смилане на парченцата.
Хора, които се разбират, въпреки различията.
Посоки, пътища, географски карти, които събират.
Сълзи пролети за другия, събрани в длани, за да се напие.“
Изтоник: Художествена галерия “Христо Цокев”
