Свян – Амелия Личева
Онова чувство, което се оттича през улуците на днешното
на горд непукизъм, самодоволство и безотказна вяра в себе си,
на фейсбук признания, на разголване и самопоказване,
в които граници отдавна не съществуват;
онова чувство, което може да се нарисува,
когато се разлистват албумите на семейните истории
и се вижда как наднича от шапките на мъжете и чадърите на жените,
от обувките, воланите, чарлстон панталоните,
от вратовръзките и шаловете,
от прическите, бретоните, а понякога и от усмивките,
скрили порива на телата и устните.
Отива си , утаява се червеното.
Дори вече не руменее,
лицата са с естествен цвят или покрити с пудра,
маски, фондьотен,
даже ружът не е на мода,
старомоден де – казват гримьорите
свянът е минало от епохата на водните бои
и спотаяваните чувства
* Текстът е част от сборника “Избрано 2017-2019. TetraDkaTa.com” (2021)
* Изображение: личен архив
