Имаме минало време – Маргарита Петкова
била съм в прегръдките на този мъж
носил ме е на ръце – в преносен и в пряк смисъл
държал ме е за ръка
и аз съм държала ръката му
по улиците по линията на плажа където вълните облизват стъпките
както пее жилбер беко
по калдъръмите на средногорски градчета
по банкета на магистралите
в кафенета кръчми зали за пресконференции
смяла съм се на рамото му в хотелски стаи и в наши стаи
шепнел е в ухото ми колко ме обича
и аз съм му шепнела че го обичам – много
правили сме всичко което правят мъж и жена помежду си
притежавала съм този мъж и той ме е притежавал
купувала съм му водка с неговите пари
купувал ми е шоколад от джоба си
глезил ме е разсмивал ме е крещял е насред улицата обичам те
живяла съм в депресиите му – сламка за давещ се
не сме се разделяли – отдалечили сме се
звъним си за национални и лични празници
понякога казва: ти ме остави
понякога казвам: ти ме отблъсна
но се помним ще се помним докато сме живи
докато
докато
докогато…
защото – били сме си…
Автор: Маргарита ПЕТКОВА
* Снимка: Тони Тончев
