Възел не гори – Златка Пишиева
Ден не минава без да откраднеш мисъл от мен
и нощ – без да ми подариш сън.
Обет ни държи в рамка,
рисува картина
с цветове на огнена нощ
и цветя, изпадащи от върховете на косата ми.
Разбудихме заспалите в корените,
духовете вбесихме,
смъртта предизвикахме и
Бог ядосахме…
Ден не минава без да ти подаря мисъл
и нощ – без да ми откраднеш сън.
Догаря дървената рамка на картината,
пепелта се понася във въздуха
и обричането става ‘думи хвърлени на вятъра’,
които той нашепва по време на буря.
Снимка: личен архив
