Сънят бе толкова красив, че той не пожела да се събуди…

Със сигурност някъде там, в скрина със старите бабини тефтери, има запазена рецепта за най-вкусната риба. Ако това не ви е достатъчно, то последвайте в световно обърканата мрежа някой от днешните кулинарни артисти, развяващи със самочувствие на съвременни гурме будители готварски предписания със сложни имена, и те ще ви предложат рецепти на засукани гозби, названията на които звучат като шаманска молитва. Но ако все пак ви се прииска да опитате вкуса на Златната рибка, то със сигурност ще ви се наложи да прочетете от онези стягащи гърлото разкази на Антоанета Добрева, където между смеха и сълзите тихо е приседнала човещината и с цялата си наивност вярва, че спечелилите благодарение на теб ще ти дадат свобода („За златните рибки и хората“).

Казва (Антоанета, да не си помислите, че за Златната рибка иде реч), че се е родила „привечер, в събота, през септември, отдавна“. Диоптрите късогледство хич, ама хич не ѝ пречат да наднича в пролуките на човека и да разкъсва паяжините пред старателно изграждания образ „за пред хората“. Защото образ „за пред хората“ може и да има, но дори и най-бляскавата скъпоимплантена усмивка не може да скрие нечистоплътния образ на тези, дето „казвахте, че пазите Родината. Сега като ги питат, всички вардели Отечеството. И се гордеят. А сте си били обикновени клюкари.“ („Литературен герой“).

Героите на Антоанета носят белега на необикновената човечност. В кратките изречения се преплитат съдби. И уж няма случка, а вътре – вселена от истории. Усмивка и онова заговорническо намигване, което стяга гърлото и те кара да си спомниш за детство и добро. Така може да пише автор, през чийто живот са минали приятелства и предателства („Литературен герой“), валèли са го хиляди дъждове и беззъбо са му се усмихвали клошари („Ако беше разказ“). Така може и пише човек, от чиито очи е плакала тъга по непогребаното кучешко телце („Борянка“) и който знае „какво означава някой да ти липсва“ („Опит за свикване“). Навярно затова и разказите ѝ са населени с хора, които не приемат примирението като начин да пропътуваш дните си.

С аналогови спомени от времена, в които пропукването в телефонната слушалка е равнозначно на разголен до нетърпимост пред погледа на Големия наблюдаващ брат живот, на провалени договори и съборени мечти, героите на Антоанета Добрева не разиграват публично трагедии нито пък размахват наставнически пръст, а с много финес и изразитост ни поднасят своя поглед към света и към морала такъв, какъвто може би всеки от нас би искал да бъде. Само че не всеки има силата да изживее. И трябва да си достатъчно мъж и свръхдостатъчно силен, за да прошепнеш в просъница своето братско обещание-клетва „Няма да те дам!“ („Брат ми“) и покриеш с пластове грим синините по тялото си. Но тези в душата няма как да прикриеш.

Ароматът на пари и скъпият, ушит по поръчка костюм, така и не могат да заличат напомнянето за онова някога било синьо палто на Йовковия ангел на човечността – Серафим. След разказите на Антоанета Добрева – смешки и тъжки, скорострелно изстрелващи те на обратната страна на луната, в душата ти остава вкуса на риба „Термидор“^* с африкански сос, изкусно подправен с интелигентния бунт на духа.

Затрогващи човешки истории, разказани с финес и щипка неподправен хумор, съдби на чепати странници с послание за доброта – това са разказите на Антоанета. „Кратко (по възможност), тихо, усмихнато писане/отношение… – за каквото и да става дума“ – така самата тя мисли своите послания. Умение да надмогнеш суетата, да намигнеш към читателя (и към Шекспир) и хич, ама хич да не страдаш, че не си се въздигнал до почетното звание „венец на природата“ („Руди“). Навярно защото пред очите ти, по силата на твоите собствени критерии, развенчани са били мнозина. И защото най-точното паркиране невинаги е най-доброто, а в обувките невинаги е скрит изящният крак на Пепеляшка („Дъгата и госпожа Ю.“).

*****

Ако все още не сте открили рецепта как най-вкусно да приготвите Златна рибка, по-добре не търсете. Много по-смислено и нужно е всеки сам да потърси своята си рецепта за доброта.

Само внимавайте – скъпо е да бъдеш добър. Но пък си струва.

 

PS Термидориански преврат – държавен преврат във Франция, извършен на 27 юли 1794 (9 термидор от II година според републиканския календар), който ликвидира Парижката комуна и чиито водачи гилотинират Робеспиер по прякор Неподкупния.

Цитираните разкази на Антоанета Добрева са публикувани на сайта ©LiterNet.

Антоанета Добрева е родена привечер, в събота, през септември, отдавна. Отдавна живее в София. Има средно и висше класическо музикално образование, три диоптъра късогледство, вкус към детайли, сцена и думи… Автор на стихосбирката “Навреме” (2006). Редактор в Електронно списание “LiterNet” и в “Културни новини”.

 

Автор: Силва ВАСИЛЕВА