Въпрос – Жени Костадинова
1.
Разплискват се безсънията ми
като вълни
на безкраен океан.
Писват укоризнено
всички мои тревоги.
На дъното на мисълта –
там, където
дишам и издишвам
предчувствията си –
все онзи първороден въпрос:
коя съм?
2.
…А може би съм сътворена
от усмивката на Бога,
от видението му, че мога
да съм светлина без край…
…Безкрайно много се е радвал
на идеята си Бог, когато
при Сътворението ме е раждал
и е вярвал, и е вярвал,
че ще бъда светлина
…без сянка.
Автор: Жени КОСТАДИНОВА
* Снимка: личен архив
* Текстът е част от книгата “МААРА“, изд. Литературен кръг “Смисъл”, 2020.
