Бряг – Мирела Иванова
Въобразен, вероятен, възможен се връщай,
въжделен и възпяван,
с отривиста походка и светли очи,
връщай се от Париж и Ню Йорк,
от дъжда, от тъгата и лятото,
от семинарите, грипа, метежите
на световната революция,
от магесничествата на средновековния мрак,
връщай се в сънищата и спомените,
в смеха и страха ми,
в смайването и в сумрака на сърцето ми,
в синонимите на съдбовността,
в петъците и в сепаретата
на “Дивака”, “Оливас” и “Трол”.
Възвръщенецо,
този свлачищен бряг изтънява,
и вече не помни червени и сини,
зелени и златни води,
дори любовта е забравил,
възвръщенецо –
затова се върни.
Автор: Мирела ИВАНОВА
* Снимка: личен архив
