Равноденствие – Рада Асенова
Когато съм в онова пространство
между ръцете и гърдите ти,
пожелавам да съм слаба.
Да ме разпаднеш на съставните ми атоми,
на пръсти,
устни,
на коса
и на желание.
Да поникна в твоята Вселена неочаквано .
Да стана цвете,
дом,
огнище,
перо от гълъб,
огнена мелодия на зазоряване.
Знам, че ти звучи объркано,
побъркващо наивно,
може би клиширано.
По дяволите всичките условности…
Дори да шепнем във тревисторозово –
искам си клишето за обичане!
Автор: Рада АСЕНОВА
* Снимка: личен архив
