Из “Капка, изпреварила дъжд” – Диана Саватева

Публикувано от Екип Tetradkata.com на

Между вали и не вали
няколко капки се спускат плавно
като перца на отлетяла птица
Реят се във въздуха
против разума и гравитацията
преди да създадат
най-съвършените кръгове
в кривите локви –
малки изгубени морета
в градската пустош

 

Вървя срещу мрака
Бързам, той бърза повече.
Не съм минавала никога
по тези места.
Къщите са непознати,
хора изобщо няма.
Странни шумове правят
страха влудяващ.
Мракът трепти като плът.
Бърза, аз бързам повече.
Най-сетне зървам фигура.
Няма да разбера никога
към мен ли идваше
или аз я настигах.
Ето я къщата.
Тук съм
преди тъмнината.
Едва на съмване ще разбера
дом ли е
или странноприемница.

 

Непрогледна светлина

Любовта оправдава всичко
Жестокост към себе си
Жестокост към другите
Бягства в непристъпни
за чувствата места
Глупост в извънредни размери
Лепкави дребни страхове
Разрушаващо търпение
Посредствени срещи
с изчезващи видове
Превръщането в изчезващ вид
Любовта оправдава всичко
Но преди Всичко
трябва за различиш
Любов от Нелюбов –
най-черната работа
в непрогледната светлина

 

Ноември

В дясното полукълбо,
където е нощ,
са избягали мислите ми
в търсене на сънища,
с които да се върнат
Дребни изненади,
обвити във време –
шумоленето е
част от подаръка
А аз се разхождам
тук, където въздухът е сгъстен
от усилията на есенното слънце
и се чудя
защо нямам сянка

 

Спомен е куха дума,
полиетиленова торбичка, пълна с въздух,
която пукаме с един замах на ръката.
Памет е плътна дума, в нея има
толкова много пластове, че е непревземаема.
Тя е като вековна кула – сив камък, патиниран с мъх
и безразсъдни цветя, разцъфнали не където трябва,
а където искат.

 

Автор: Диана САВАТЕВА

Художник: Светозар Бенчев

* Стихотворенията са част от книгата “Капка, изпреварила дъжд” (ИК “Знаци“, 2022)

TetraDkaTa