Танц в светлината – Жени Костадинова

Една предвечна
тишина
в клетките ми съмна.
Прастара светлина
потече и обгърна
всичко.
А всичкото бях аз
и бях
несъществуваща.
Отвъд ума и думите
се случвах –
в етера:
летях и греех
и живеех
светеща.
Прастара светлина
събрана
в малка точица
разля подобно океан
дълбоката ми същност –
ЛЮБОВТА.
Автор: Жени КОСТАДИНОВА
* Снимка: личен архив
* Текстът е част от книгата “МААРА“, изд. Литературен кръг “Смисъл”, 2020.