Една предвечна
тишина
в клетките ми съмна.
Прастара светлина
потече и обгърна
всичко.
А всичкото бях аз
и бях
несъществуваща.
Отвъд ума и думите
се случвах –
в етера:
летях и греех
и живеех
светеща.
Прастара светлина
събрана
в малка точица
разля подобно океан
дълбоката ми същност –
ЛЮБОВТА.
Автор: Жени КОСТАДИНОВА
* Снимка: личен архив
* Текстът е част от книгата “МААРА“, изд. Литературен кръг “Смисъл”, 2020.
Лесно е да се намери дъска. Трудно е да се направи иконата. Иван Динков Студентска квартира в началото на 1988 година. Цигари в излишък в препълнени пепелници. Музика – такава, каквато не звучи в радиоефира. Прочетете повече…
По-добре да вярваш, отколкото да не вярваш, защото с вяра всичко е възможно. Алберт Айнщайн Припомних си скоро или по-точно – често си припомням, че като ученик, вървейки пеш до училището, в което учех, си Прочетете повече…
Дойде време за първата премиера на новия роман на Росен Карамфилов – “Зов”. Събитие, което не бива да пропуснете. Изцяло интерактивно представяне на романа със специалното участие на актьора Димитър Пишев, съчетано с камерна изложба Прочетете повече…