Габрово в един филм, излязъл преди 55 години – Цветомир Цанков

Публикувано от Екип Tetradkata.com на

НЕОБХОДИМ УВОД

Случайно присядане пред телевизионния екран преди няколко месеца ме срещна с един български игрален филм, включен в ежеседмичната следобедна неделна рубрика на БНТ2 “Черно-бяло кино”. Още с първите си кадри режисираният от Зако Хеския “Началото на една ваканция” ме пренесе като с машина на времето на разходка из едни уж познати, но всъщност напълно различни днес улици… Улиците на Габрово… Нашето Габрово, за което с изненада установих, че някога, през 60-те години на миналия век, се е превърнало в терен за заснемане на филм с младежка тематика.

На първо гледане лентата на известния български режисьор Зако Хеския ми се стори “по тийнейджърски” забавна, като веднага след края на излъчването ѝ реших да се разровя във вездесъщия “гугъл”, за да видя каква информация би ми предложил той. Сблъсках се с безкраен лаконизъм по отношение на филма в интернет-пространството, като останах изненадан поне от факта, че авторите на статията в българската “Уикипедия” /1/ са дали както необходимата информация за екипа на филма, така и резюме на сюжета /такова в статиите за български филми във въпросния сайт доста често не присъства!!!/. Погледът ми обаче се втренчи върху премиерната дата на “Началото на една ваканция” – 23 май 1966 г.

Автоматичното пресмятане на времевата дистанция от половин век плюс пет години провокира едно – признавам – неочаквано за мен изследователско любопитство, което изкристализира в настоящия текст. Чрез този текст не претендирам за изчерпателност, но ми се иска да призная, че приех за собствен дълг да поработя старателно с документите от онова време и да осветя процеса по реализацията на “Началото на една ваканция”. За съжаление при появата си “Ваканцията” получава доста неласкави оценки от критиците и може би това донякъде става причина за относителната забрава, която и до днес тегне над филма. Затова считам, че през призмата на отминалия повече от половин век от излизането си “Ваканцията” заслужава “реабилитация” – не само в името на колективната ни габровска памет, но и в името на колективната ни българска памет.

РЕЖИСЬОРЪТ ЗАКО ХЕСКИЯ – НАЧАЛО НА ЕДНА ПЛОДОТВОРНА ТВОРЧЕСКА КАРИЕРА. “ГОРЕЩО ПЛАДНЕ”

За Зако Хеския /1922 – 2006/ пътят към режисурата е сравнително дълъг. Роденият в Истанбул Хеския завършва полувисше училище по кинематография и фототехника на 30-годишна възраст. Дълго време работи като асистент-режисьор и едва през 1965, когато е на 43, Хеския успява да реализира първия си пълнометражен игрален филм “Горещо пладне”. Творбата, заснета по сценарий на още един “дебютант” в  киното ни – писателя Йордан Радичков – е високо оценена на елитния международен форум в Кан /Франция/ и макар да не получава награда оттам, дава заявка за силното присъствие на Зако Хеския в българския филмов живот през следващите десетилетия.

Кинематографичното отразяване на богатия литературен свят на Радичков е огромна тема, в която навлизането е истински отговорна работа /2/. И до днес за много зрители първият спомен от “Горещо пладне” е завръзката на филма, в която едно невинно играещо си момченце заклещва ръчичката си под моста на една река. Оттук нататък действията по драматичното спасяване на детето от повишаващата нивото си река се оказват механизъм за социален и поведенчески анализ на възрастните персонажи, които в колективното си действие експлицират личните си достойнства /и недостатъци/. В дебюта на Зако Хеския се натъкваме на умело развит съспенс /напрежение/, който спомага за налагането на основната идея, че децата са раними същества, които трябва да умеем солидарно да пазим и да ощастливяваме в името на спокойното ни бъдеще. Още едно съществено постижение, заради което “Горещо пладне” се помни и се гледа до днес, е поетичната визия в голяма част от сцените му – визия, за която заслуга има големият български оператор Тодор Стоянов /1930 – 1999/

За следващата си творба – “Началото на една ваканция” – Зако Хеския решава напълно да се потопи в детско-юношеската тематика, като за драматургична основа режисьорът избира актуален съвременен литературен текст, излязъл на българския книжен пазар в началото на 1965 г. Това е повестта на Герчо Атанасов /р. 1931/ “Ваканция на изненадите”, която очевидно е придобила доста голяма популярност, за да бъде светкавично адаптирана за екран, и то от своя автор.

ПОВЕСТТА “ВАКАНЦИЯ НА ИЗНЕНАДИТЕ” – КРАТЪК ОПИТ ЗА АНАЛИЗ И ИЗЛОЖЕНИЕ НА СЮЖЕТА

При днешен прочит на повестта “Ваканция на изненадите” не можем да не пренебрегнем наивитета на епохата, макар и в текста на Герчо Атанасов да присъстват доста ценни за тогавашната българска литература находки като напр. авторов анализ на целите на творческия акт или “документализация” на въображаеми интервюта на писателя с персонажите. В крайна сметка лично аз стигнах до извода, че чрез филма “Началото на една ваканция” Зако Хеския е изпълнил неосъзнатата от него тогава мисия да “съхрани” чрез езика на киното един литературен текст, който днес /повярвайте!/ е доста трудно намираем като книжно тяло.

Повестта “Ваканция на изненадите” представя една по своему обособена гимназиална група ученици в малко провинциално градче. В хода на повествованието разбираме, че за всеки един от юношите лятото ще протече по различен начин. Преди реалния старт на ваканцията обаче буквално в рамките на дни всеки един от централните персонажи се оказва изправен пред изпитанията на невъзможната невинност и на житейското израстване, така типични за крехката пубертетска възраст.

Основният конфликт в текста на Герчо Атанасов е този между Елка и Петьо – младежи, между които припламва искрата на романтичната заигравка, която за съжаление не може да се разпали пълноценно поради различията в социалния статус на двамата – различия, поставящи значителна пречка в общуването им. Елка е дете от по-заможно семейство – дъщеря е на шефа на пощата и през лятото ще почива във Варна /и дори в Одеса!/, а Петьо е дете на нормално работническо семейство и през ваканцията ще работи в тухларницата на вечно пияния си баща. Описвайки това типично класово противопоставяне, авторът прави много смел ход, и то през едно доста далечно от нас време, когато масово се пропагандира равенството между хората и съвсем естествено “класата” би трябвало да е само една /работническата/. В диалога между Елка и Петьо откровено се изказват неудобните истини, които експлицират реалните предпоставки за пропастта между тях.

Реално обаче конфликтът между двамата ескалира по време на груповото събиране на гимназистите край една воденица. Елка става неволен свидетел на това как Петьо заедно със свои приятели хвърля бомба във водата, за да лови риба. Скарването между двамата завършва със взаимни обиди и шамар, който Петьо удря на Елка. Това предизвиква момичето да отиде при директора на училището, за да докладва за бракониерския акт и за неговия извършител. Естествена за онези години последица е намаленото поведение на Петьо и позорното му изгонване от дома. Доносничеството на Елка пренасочва Петьо към романтичния контакт с Амалия – честна гимназистка, която при поредното събиране на всички младежи при воденицата изобличава предателството на Елка пред всички. Като последица от това изобличение и в името на един по своему детински облог Петьо прави мъжкарски опит да се покаже като смелчага, скачайки отвисоко в реката покрай воденицата. Спасяването на младежа от удавяне консолидира всички гимназисти и на финала на повестта те се събират, за да обсъждат какво ще правят през лятната ваканция.

Освен трите централни образа /Елка, Петьо и Амалия/ писателят Герчо Атанасов обрисува по-подробно и някои второстепенни персонажи, от които внимание заслужава най-вече “тарторката” на гимназиалната банда Добрина, увличаща всички към себе си благодарение на смеха и дяволиите, които измисля. А момчешката компания, включваща Тромпета, Тома, Газдата, Трайчо и Васьо, е изведена като колективен резоньор /коментатор/ на случващото се с нейния формален лидер Петьо.

ЕКИПЪТ, РЕАЛИЗИРАЛ ФИЛМА “НАЧАЛОТО НА ЕДНА ВАКАНЦИЯ”

Като цяло повестта на Герчо Атанасов притежава наситено действие и умело обигран диалог. Дори при внимателен прочит се усеща нейната “кинематографичност” и това със сигурност доста е улеснило сценарното ѝ пренасяне на хартия. Фабулната структура на повестта се запазва непокътната, а при кастинга са подбрани подходящи за възрастта на персонажите тийнейджъри /т.е. непрофесионални актьори/, родени предимно в края на 40-те години на миналия век /изброявам само някои от тях/: Диляна Бъчварова /Елка/, Крум Ацев /Петьо/, Мая Драгоманска /Амалия, която за филма е “прекръстена” на Мая/, Катя Филипова /Добрина/, Райко Бодуров /Тома/, Тодор Павлов /Тромпета/.

Операторската работа върху филма “Началото на една ваканция” Зако Хеския отново, както и за “Горещо пладне”, поверява на оператора Тодор Стоянов. А особено любопитство от днешна гледна точка предизвиква фактът, че лентата е дебют за един от най-популярните характерни актьори в българското кино – Георги Русев /1928 – 2011/. За него специално е разработена епизодичната роля на бащата-пияница на Петьо /в романа бащата се споменава мимоходом в диалозите на момчетата/.

“Началото на една ваканция” се оказва първа филмова изява и за още един важен творец в родното ни кино – композитора Борис Карадимчев /1933 – 2014/. Освен че отговаря за музикалната партитура, Карадимчев написва и песен по текст на тогавашния редактор в Студия за игрални филми – поета-драматург Стефан Цанев /1936/. Във филма тази песен звучи в изпълнение на все още набиращия популярност певец и актьор Стефан Воронов /1945-1974/ /4/.

ГАБРОВО – ЛОКАЦИЯ ЗА СНИМКИТЕ НА “НАЧАЛОТО НА ЕДНА ВАКАНЦИЯ”

За това как се е стигнало до решението филмът “Началото на една ваканция” да бъде заснет в Габрово историята буквално мълчи. В материалите за филма от онова време, до които успях да се добера, градът ни почти никъде не е споменат като терен за снимки на творбата.

Единственият материал, в който Габрово фигурира като снимачен терен за “Началото на една ваканция”, е дописката на дългогодишния местен кореспондент на Редакция “Вътрешна информация”  към Българска телеграфна агенция /БТА/ Христо Байданов /1931 – 2001/ /5/. В краткия текст от 14 септември 1965, озаглавен “Снима се нов филм “Ваканция на изненадите””, личи стремежа на Байданов да предаде колкото се може по-навреме актуалната информация, тъй като допуска техническа грешка при отразяване името на сценариста Герчо Атанасов, както и упоменава, че филмът се снима само в околностите на Габрово. Пълният текст на дописката гласи следното:

“От няколко дни в околностите на работническия град се снима новият български игрален филм “Ваканция на изненадите” по сценарий на младия кинодраматург Герджиков.

Творческият екип се ръководи от режисьор-постановчика Зако Хеския, познат ни от добре посрещнатия по международни кинофестивали филм “Горещо пладне” по сценарий на Йордан Радичков. Камерата отново е поверена на вече неведнаж показалия своя талант млад оператор Тодор Стоянов.

В ролите са ангажирани предимно млади актьори. В масовите сцени ще участвуват и много юноши от Габрово.

Новият наш филм ще бъде завършен през пролетта на следващата година.”

Анализът на дописката на Байданов ни довежда и до още няколко извода. На първо място можем да заключим, че снимачната работа през септември 1965 г. е стартирала с работното заглавие, носещо името на повестта и че решението името на филма да бъде сменено се е взело на по-късен етап /това е обичайна практика и до днес/. Освен това прави впечатление и привличането на габровските юноши към масовката, което още повече прави градът ни съпричастен към заснемането на филма. Защото реализацията на “Началото на една ваканция” се превръща в колективен акт, за който за съжаление днес, половин век по-късно, вече не си спомняме. А си струва да си спомним! Най-малкото защото Габрово буквално оживява като самостоятелен персонаж с ритъма на филмовото действие. Тогавашната атмосфера на града насища кадрите с онази провинциална смесица от интензивност и спокойствие, която дори и днес – смея да твърдя – не сме погубили. Е, доста от сградите и съоръженията, които камерата на Тодор Стоянов е уловила, вече ги няма. Но пък присъстват други такива, построени в онези времена и съществуващи до ден днешен. От дистанцията на времето наистина мога да кажа, че Габрово е прекрасна дестинация за снимане на филми. /6/

Заслужава си да опиша подробно въвеждащите кадри на “Началото на една ваканция”, които проследяват диалога между Елка и Петьо. Двамата се разхождат по Баев мост, зад който се виждат все още несъборените стари къщи по улица “Цанко Дюстабанов” /в посока на все още непостроения висок блок с днешното заведение “Зодиак”/. В следващия кадър камерата се прехвърля на ул. “Генерал Радецки” и ни показва бившия ГУМ /Главен универсален магазин/. Пренасяме се и на моста Игото, където виждаме стария магазин за плодове и зеленчуци, както и къщите, които са на мястото на днешното заведение “Коко”. Разходката и диалогът на Елка и Петьо продължават по протежение на ул. “Юрий Венелин”, където на мястото около днешната спирка те спират да се движат, а в заден план пред стопираната камера се виждат отдавна вече несъществуващите постройки на отсрещния бряг /ул. “Софроний Врачански”/.

Мога да бъда безкрайно обстоятелствен в описанието на габровските обекти, запечатани на филмовата лента от оператора Тодор Стоянов, но това не е нужно. И все пак за отбелязване са още няколко характерни за Габрово места, които в различни моменти от филма камерата регистрира:

– Консултативна поликлиника /тогавашна болница – снимано е и в интериор/ с алеята към Паметника на загиналите във войните габровци, до който днес е почти невъзможно да се доберем заради поредното кръгово кръстовище, в което мемориалът е центриран. В съседство камерата фиксира и новопостроения дълъг блок в началото на ул. “Емануил Манолов”, където магазинните витрини все още даже не са били остъклени;

– Гледката от Петкова нива, от която се вижда дори новопостроената вече нова сграда на Окръжната болница;

– Зоопарка на “Маркотея”, в който сърнички и зайчета имаше дори и в моето детство през 80-те години и встрани от който се вижда днешното VI основно училище “Иван Вазов” заедно с все още неоткритата тогава Къща-музей на Митко Палаузов;

– Новопостроената Партийна зала /дн. Зала “Възраждане”/, срещу която се е намирала свивката на бул. “Априлов”, отвеждаща към Старата поща /днешната сграда на РБ “Априлов-Палаузов”/ и към Априловска гимназия. Интересно е, че на тази свивка е бил разположен първият вариант на паметника “Костницата”, който като визия няма нищо общо със съхранявалия кости на загинали хора мраморен пиедестал, издигнат по-късно. /Първоначалната костница е представлявала постамент с поставена върху него пресечена пирамида, към чийто връх на всяка стена е монтирана петолъчка, а от двете страни са разположени две огромни плочи със списък на загиналите в борбата “срещу фашизма и капитализма”./

Особено внимание искам да обърна обаче върху един от най-колоритните терени в “Началото на една ваканция” – този на открития през 1964 година Етнографски парк-музей /днес Регионален етнографски музей на открито/ “Етъра”. Идеята на етнографа Лазар Донков да събере на едно място технически съоръжения, задвижени с вода, бързо е привлякла вниманието не само на туристите от България и чужбина. Екипът на филма “Началото на една ваканция” очевидно също се оказва омагьосан от атмосферата на този сензационен за своето време /а и до днес/ български музей и затова решава да се реализират сцени и там.

Най-голям интерес от заснетия и включен във филма материал от “Етъра” представлява сцената, в която Добрина и компания се разхождат и се заговарят с първия майстор на гаванки в музея – бай Петко Гаджев. Няма да повярвате как този вече възрастен, но отдаден на работата си балканджия стои естествено пред камерата и колко спонтанно общува с младежите, изпълнявайки функцията на “натурчик” във филма/7/! Кратката сцена с бай Петко е възможно най-живия спомен за човек, за когото бившият уредник на “Етъра” Величка Илиева години по-късно пише следното:

“Посетителите го помнят с крилатите фрази и мисли, изказвани пред тях, като: „Ех, Балкан ти роден наш, направихме те на гаванки и талаш”, „Има ли норма, няма форма” „Няма ли влага, нищо не помага”, „И днес, както преди, кой както я нареди“.” /8/

Типичният габровски зевзеклък пряко присъства в “Началото на една ваканция” именно чрез бай Петко Гаджев и това придава допълнителната документална тежест на лентата на Зако Хеския, явяваща се като ценно свидетелство за атмосферата в града ни преди 55 години. Днес филмът, заснет в Габрово, като цяло събужда у нас особена ретро-носталгия, която ни умилява, но и ни пречиства от задъханото ежедневие и от проблемите.

Обаче не толкова умиление, колкото градивни /и не толкова градивни/ анализи в контекста на социалистическото време, е предизвикал “Началото на една ваканция” сред филмовите ни критици от онова време. Пиша това с ирония, но за съжаление оценката на творбата от онова време не е от най-ласкавите. Слава Богу, че това не е попречило на зрителския успех на филма /9/, но може би донякъде е спомогнало за неговата забрава. /10/

“НАЧАЛОТО НА ЕДНА ВАКАНЦИЯ” И КРИТИКАТА

Веднага след премиерата на филма на 23 май 1966 г.  не закъсняват и първите анализаторски материали предимно в специализираната преса. /11/ Някак си би ми се искало общият дух на оперативните текстове, които времето /благодарение на библиотеките!/ е съхранило до днес, да съдържа изцяло одобрителна оценка за отразената “възторженост и веселост на младостта” /по думите на Л. Спиров/, но – уви! – такъв тип похвала буквално звучи като изречена “с половин уста”. Защото веднага след нея някак естествено изниква въпросът дали “смехът, радостта и романтизмът са най-същественото в живота?” /отново по Л. Спиров/. За заснетия в Габрово филм като цяло критиката е на мнение, че върху лентата е регистрирана една “разходка, реализирана с неограничен размах и искрено увлечение” /Хр. Кирков/, но че всъщност тази филмова разходка не е достатъчна за пълноценното утвърждаване на конкретните морални изводи, заложени в текста на Герчо Атанасов.

Анализът на оценките за филма от онова време ме навежда на няколко извода относно типичното за кинокритиката ни поведение по отношение на филмовото изкуство тогава. На първо място е важно да се спомене, че в онези години на киното със сигурност се е гледало като на по-достъпното за широката аудитория изкуство /дори в сравнение с литературата/ и като такова то е трябвало да изпълнява функцията на пропагандна машина, внушаваща на зрителя актуалните комунистически тези и нравоучения. Затова и филмите не само са били подлагани от различни комисии на щателни проверки в етапите на самата си реализация /сценарий, снимки, краен вариант/, но и очакванията на кинокритиката след всяка премиера са били филмът да пресъздаде адекватно – а защо не дори да се постарае да надскочи! – идейния замисъл на литературната творба. Това поражда особената “литературоцентрична” тенденция сред критиците от онова време да оценяват филма спрямо зададените драматургични и идейни параметри на текстовия “оригинал”.

И наистина, както вече отбелязах по-горе, филмът “Началото на една ваканция” остава верен на фабулата на повестта “Ваканция на изненадите”. Но критиката предпочита да се фокусира върху тезата за непълноценността на идейно-нравственото послание, като дори се намира и причина за тази непълноценност. И тя се крие в очевидно по-спонтанната работа на Зако Хеския по отношение на формата и визията във филма – работа, която е повлияна от употребата на стилистични похвати, съизмерими с тогавашния световен кинематограф, но пък очевидно считани все още за недотам убедителни и едва ли не за ненужни във филма на Хеския. Такива са напр. вътрешните монолози на персонажите, снимането с ръчна камера от страна на оператора Тодор Христов /работещо по отношение на максималната достоверност/ и най-вече цялостния стремеж към “опоетизиране” на атмосферата във филма /апропо похвати, характерни и за дебюта на Хеския “Горещо пладне”/. Стига се дори дотам на прицел в своята статия Григор Чернев да постави и една сцена в началото на филма, в която младежите танцуват. “Западният” танц “хали-гали”, заменил модата на “туиста” /12/, според Чернев в случая е използван, без да е необходим за сюжета и замисъла на творбата.  Очевидно филмът е допуснал своеволия, които за времето си са били доста смели и които са “разсеяли” авторите на филма от адекватността на филмовото послание. Този факт изкристализира най-ясно във финала на анализа на Христо Кирков, звучащ така:

“Боя се, че очевидният стремеж на режисьора да се изразява съвременно е значително по-силен от стремежа му да мисли върху проблемите на съвременната действителност. Боя се, че желанието му да прави кино силно доминира над разбирането, че киното е средство за откриване и анализиране на обществената действителност, за енергична и отговорна намеса в нея.”

Анализът на оперативните текстове относно “Началото на една ваканция” ме води до още един, допустим за мен, извод /и с него не искам да ангажирам никого!/. Очевидното сходство на посланията на тогавашните критици някак звучи “поръчково”, спуснато “отгоре”. Няма да се учудя, ако един от най-силно проявяващите се “гении” на българина – този на завистта – се е активирал дори покрай /или именно поради/ успеха на дебютния филм на Зако Хеския “Горещо пладне” на фестивала в Кан. Такъв вид практики на “удари под пояса”, насочени срещу талантливите ни творци, са били напълно възможни за онези години на партийно интригантство и върла цензура.

За да завърша темата за критическата оценка относно “Началото на една ваканция”, съм длъжен да отбележа и още един абсолютно парадоксален факт! Сред материалите за филма присъства и кратък текст, подписан от критика Яко Молхов, който /представете си!!!/ в титрите на финала на филма е отбелязан като редактор! Абсолютно не мога да си обясня как човек, участвал в реализацията на даден културен продукт, е взел отношение относно въпросния продукт в пресата от онова време и защо го е направил – доброволно или поръчково! Явно словосъчетанието “конфликт на интереси” не е приоритет само на нашето съвремие… Чест обаче прави на Молхов, че като цяло щади филма, но – естествено – все пак е съумял да формулира проблем, макар и от друго естество:

“Увлечен от поетическата стихия на сценария, на камерата, на ранното лято, режисьорът на филма не е обърнал достатъчно внимание на своите млади, непрофесионални актьори и поведението им остава в сферата на предполагаемото, а не на осъщественото, що се касае до тяхната индивидуалност, тяхната личност.”

КАРИЕРАТА НА ЗАКО ХЕСКИЯ СЛЕД “ВАКАНЦИЯТА”

Ако хипотезата за “поръчковото” атакуване на филма, която предожих на вниманието ви, може да се счете за недостатъчно подплътена от подробно представения от мен документален материал, то със сигурност тя получава по-логично потвърждение предвид последвалите творби на Зако Хеския.

Факт е, че след буквално летящия старт на кариерата на режисьора /два филма в рамките на календарна година рядко се реализират от дебютант!/ се появява луфт от три /!!!/ години до излизането на следващата му лента, в която Хеския тотално “скъсва” със съвременната тематика и чрез която прави траен завой към близкото “героично минало”, свързано с Втората световна война и “светлата” дата 9 септември 1944. Явно трите години са онзи необходим “наказателен” период на поуки и на сериозно преосмисляне на творческите стратегии от страна на режисьора. Така с появата си през 1969 г. считаният и до днес за един от първите ни политически “екшъни” /тогава наричани “акциони”/ “Осмият” бележи за години напред верността на Хеския към партийно-поръчковото кино.

Сюжетите, свързани с партизанската борба, с жертвоготовността на комунистите по време на Втората световна война и с участието на българската армия при тоталното изгонване на фашистите от балканските фронтови позиции, съставляват драматургичното ядро на филмите на режисьора през 70-те години на ХХ в. /”Тримата от запаса” – 1971, “Зарево над Драва” – 1974, “Бой последен” – 1977, тв сериалът “Сами сред вълци” – 1979/. Киното на Хеския се обръща към епическото повествование и интензивно работи с “каймака” на българското актьорство от онова време /Георги Георгиев – Гец, Никола Анастасов, Георги Парцалев, Кирил Господинов, Невена Коканова, Васил Михайлов, Николай Бинев и др./, но трябва да мине време, за да се появи един от най-обичаните и до днес филми на Зако Хеския, в който отново да заживее съвремието, но този път през призмата на приключенската приказка и на вечния ни порив да си останем деца.

1981 е годината, в която на екран се появява “Йо-хо-хо”. Само присъствието на сценариста Валери Петров /13/ е достатъчна гаранция за талантливо разработен драматургичен текст, в който философски се преплитат порива за живот и страха от смъртта. В болницата, в която Актьорът /Кирил Варийски/ се лекува от последиците на своя разбит живот, става случайното му запознанство с едно любопитно дете с гипсирана ръка – малкия Леонид /Виктор Чучков/ /14/. Контактът между двамата отприщва енергията на приказната въображаема история за пирати, която Актьорът доизмисля всеки ден, за да задоволява будното любопитство на детето. Болничната реалност и приключенският сюжет постигат онази особена симбиоза, която издига посланието на “Йо-хо-хо” до обобщеността на философската притча.

Филмът на Зако Хеския получава призове от филмови фестивали не само в България, а и в чужбина /на Международния филмов фестивал в Москва е оценен със Специалната награда на журито/. Но най-неочакваната оценка за него идва двадесет и пет години след излизането му, и то не откъде да е, а от Запад! През 2006 година индийският режисьор Тарсем Сингх се оказва толкова вдъхновен от творбата на Зако Хеския и Валери Петров, че след десетилетие, което отдава на снимане по целия свят, успява да реализира единствения, направен досега римейк на български филм в чужбина. Считам коопродукцията на САЩ, Великобритания и Индия “Падането” /”The Fall”/ за една от най-достойните световни оценки за българското кино и силно се надявам да е провокирала в чужбина онзи интерес към “оригинала” “Йо-хо-хо”, който е напълно заслужен.

Годината, в която се появява “Падането”, е и годината, в която Зако Хеския напуска този свят. Хубавото е, че БНТ понякога ни напомня за неговите филми – даже скоро в един мързелив неделен следобед отново бе излъчен “Горещо пладне”. И естествено – в онази рубрика “Черно-бяло кино”, благодарение на която всъщност открих забравения “Началото на една ваканция”… Откритие, вдъхновило желанието ми за “реабилитация” на един филм, заснет в Габрово и излязъл на роден екран преди 55 години…

НЕОБХОДИМ ПОСЛЕПИС

Филмът “Началото на една ваканция” се появява във време, когато детско-юношеската и младежката тематика в българското кино набира скорост. Всъщност част от екипа тийнейджъри, които участват в главните роли, вече са направили своя екранен дебют в детския приключенски филм “Капитанът” на Димитър Петров през 1963 г. – това са Дили Бъчварова, Райко Бодуров и Катя Филипова. За Дили Бъчварова нямам данни да е продължила да се занимава с кино, а Райко Бодуров впоследствие работи като кинооператор при заснемането на няколко български филма. Интерес обаче представлява творческият път на Катя Филипова /1949 – 2012/, който в началото на 70-те години поема в съвсем различна посока – тази на попмузиката. Певицата стартира вокалната си кариера в дамското Трио Обектив и след като го напуска, успява да се наложи като едно от най-ярките имена на тогавашната ни “естрада”. Достатъчно е само да припомня “вечнозеления” хит по музика на Тончо Русев и текст на Калин Донков “Незабрава”, който си остана “запазената марка” на Катя Филипова до края на живота й. Певицата прави и още едно завръщане към киното през 1982, когато взема участие в телевизионния филм на режисьора Павел Павлов “Есенно слънце”.

Като че ли сред младите участници във филма, избрали да се отдадат изцяло на актьорската професия, можем само да споменем Мая Драгоманска /1948/, както и Тодор Павлов /с по-спорадични изяви в киното през годините/.  Особено интересна е съдбата на Крум Ацев /1948 – 2005/, за когото снимките в “Началото на една ваканция” през 1966 се оказват единствено съприкосновение с киното. През следващата година Ацев завършва Английската гимназия в София, а пет години по-късно се дипломира с английска филология в Софийския университет, като същевременно е успял да направи специализация по китайски език и литература в университета в Лийдз, Англия. Ацев става един от най-изявените български китаисти и изследователи на древноизточната класическа литература и култура.

След снимките на “Началото на една ваканция” Тодор Стоянов разрежда изявите си като оператор, като още през 1967 дебютира като режисьор на филма “Отклонение” /съвместно с Гриша Островски/. Някои от най-популярните му филми са “Мъже в командировка” /1969/, “Петимата от Моби Дик” /1970/ и тв-сериалът “Почти ревизия” /1982/.

Композиторът Борис Карадимчев остава в съзнанията ни не само като автор на едни от най-добрите български популярни песни, но и на филмовите партитури на около 40 български филма, сред които “Шведските крале” /1968/, “Момчето си отива” /1972/, “Сиромашко лято” /1973/, “Селянинът с колелото” /1974/, “Сватбите на Йоан-Асен” /1975/, “Оркестър без име” /1982/.

БЛАГОДАРНОСТИ!

За написването на този текст искам да изкажа благодарностите си на:

  • г-жа Геновева Димитрова – Българска национална филмотека – за предоставените кадри от “Началото на една ваканция”;
  • г-жа Анелия Мутафчиева – РБ “Априлов-Палаузов” – Габрово – за ценното съдействие по издирване на оперативните критически материали от 1966 г.;
  • г-жа Цветомира Койчева – началник отдел “Държавен архив” – Габрово – за идеята ѝ да ползвам съхраняваната от  отдела документация на Христо Байданов;
  • г-н Тихомир Църов – завеждащ “Връзки с обществеността” в РЕМО “Етъра” – за предоставените материали за Петко Гаджев;
  • г-н Евгени Мичев – фотограф.

БЕЛЕЖКИ:

/1/ Линк към статията: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F

/2/ Линк към статията: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BBе%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82

/3/ Йордан Радичков /1929 – 2004/ е любим писател на българските кинорежисьори, като самият той е автор на четири сценария – “Горещо пладне”, “Привързаният балон” /1966 – инкриминиран до 1990, реж. Бинка Желязкова/, “Последно лято” /1974 – реж. Христо Христов/ и “Всички и никой” /1975 – филмов дебют на театралния режисьор Крикор Азарян/. Те са достъпни в сборника “Събрани съчинения – том 10” /2019, изд. “Нике”/. През 70-те и 80-те години на миналия век са заснети и още филми по произведения на Радичков, на които той обаче не е сценарист.

/4/ Песента “Довиждане” е включена години по-късно в компилативната плоча на “Балкантон” “Песни из филми” /кат. номер ВЕА 12239, изд. 1988 г./. Ето и нейния текст, изваден от мен по записа:

Тъжно е, когато любовта
отива си със устни неподвижни,
но страшно е, но страшно е, когато
приятелите твои те напускат.

“Довиждане” кажи на любовта,
кажи “довиждане” и на тъгата,
но никога завинаги не казвай
довиждане” на своите приятели.

“Довиждане” и те обръщат гръб.
По-страшно е, ако не кажат нищо.
Залязващите фигури мълчат
като мишени на стрелбище.

/5/ Огромният архив от кореспонденциите на Христо Байданов, обхващащ четири десетилетия интензивна работа, е съхранен благодарение на ТД “Държавен архив” – Габрово.

/6/ В интерес на историческата справедливост е редно да отбележа, че в града ни две години преди излизането на филма “Началото на една ваканция” е заснет още един филм, за който обаче историята отдавна е замлъкнала. Става въпрос за драмата “Незавършени игри” /1964/, в която е отразена трагичната съдба на най-малкия партизанин в България Митко Палаузов. Филмът е режисиран от Симеон Шивачев по сценарий на екип, ръководен от бившия партизанин Никола Голанов /съратник на семейство Палаузови/. А през 1966 г. в Габрово започват и снимките на филма на режисьора Владислав Икономов “Мълчаливите пътеки”, излязъл на следващата година /отново информацията ми попадна от дописка на Христо Байданов за БТА с дата 3 август 1966/.

През годините до ден днешен в Габрово продължават да се снимат игрални филми и това може да бъде тема за много интересно изследване. Последният ми спомен за снимки тук е свързан с политическата сатира “Босият император” /2019, копродукция на Белгия, Холандия, Хърватия и България, режисьори Джесика Удуърт и Петер Бросенс/. За инсценировка на атентат срещу главния герой на филма /по подобие на Сараевското покушение срещу Франц Фердинанд от 1914 г./ бе използван Баев мост и терена около околността. В нея участваха актьори от ДТ “Рачо Стоянов” – Габрово и масовка, подбрана след кастинг.

/7/ Натурчик – непрофесионален актьор, който участва във филм доста често като самия себе си, и то без никаква предварителна работа на екипа на творбата с него. В българския език не е случайно налагането на термина през руския език /”натуршчик”/, тъй като през 20-те години на миналия век снимането на натуршчици е от огромно значение за съветската “монтажна” школа /Сергей Айзенщайн, Всеволод Пудовкин и др./. Но приносът за използването на натуршчиците в игралното кино в следвоенното развитие на “седмото изкуство” до голяма степен се дължи на “доверието към действителността”, което преследват филмите от италианския неореализъм /40-те години/ и френската Нова вълна /началото на 60-те/.

/8/ Линк към материала на Величка Илиева: https://www.facebook.com/etar.gabrovo/photos/a.448407931865558/3172136846159306/?type=3&av=444594742246877&eav=AfZe6O6vXB9LcRoBIotPuZ7piKJ9RMrgpeN8fzv8cvAzip2SAzL1v0GxWhKpIVEy9ao&theater

/9/ В статистика, отразена на cinema.bg/зрители-по-филми/ четем, че “Началото на една ваканция” е събрало 447 559 зрители. В сравнение с посетилите “Горещо пладне” 446 315 души даже е отчетен ръст на гледалите “Ваканцията”.

Само за размисъл ще ви предложа цифрата на посетилите за седем седмици /от премиерата му през април до началото на юни т.г./ нов български филм “Голата истина за група Жигули” – над 113 000 души /по информация от сайта “Площад Славейков”/. Макар че кинозалите ни в момента са с ограничен капацитет заради ковид-ситуацията, едва ли “Жигули” би стигнало до горепосочените цифри от 60-те години на миналия век. Замислете се обаче и за това до какво ни доведоха и оправдания от типа: “Как да ходя да гледам филмът “Х” на кино, като или ще го гледам по телевизията някой ден, или ще мога да си го дръпна от нета!”…

/10/ На сайта afish.bg случайно се натъкнах на материал без посочен автор, отбелязващ през 2016 94-та годишнина от рождението на Зако Хеския. В текста хронологично са проследени абсолютно всички почти всички негови филми, с изключение на “Началото на една ваканция” и “Без драскотина” /последният му игрален филм от 1989/. Линк към статията: https://www.afish.bg/kino/item/1431-zritelite-oshte-obichat-zako-heskiya.html

/11/ В издирената от мен библиография относно филма абсолютно всички отзиви носят заглавието “Началото на една ваканция”. Техни автори са:

  • Тодор Андрейков и Яко Молхов – в-к “Поглед”, бр. 21, 23 май 1966 г. /двата кратки отзива са събрани в колонка “Бележник на критика – от днес по екраните”/;
  • Христо Кирков – сп. “Киноизкуство”, бр. 6, 1966, стр. 34-39;
  • Атанас Свиленов – в-к “Народна младеж”, бр. 124, 27 май 1966;
  • Григор Чернев – в-к “Народна култура”, бр. 22, 28 май 1966;

      –    Л. Спиров – в-к “Народно дело” /Варна/, бр. 234, 5 октомври 1966.

/12/ “Туист” е повлиян от класическия американски рок-енд-рол танц, появил се на Запад в края на 50-те години, характерен с танцуването по двойки и с интензивни пречупващи движения на тялото в ритъм. “Хали-гали” е друг популярен танц, характерен с хореографирането на определени стъпки и движения, изпълнявани от група танцьори. През 60-те години комунистическата власт в България гледа с много лошо око на подобен тип танци, но по някакъв неписан закон киното ни е притежавало онзи лакмус, който да “пропуска” всякакви “западни влияния” от онова време, считани за “капиталистически” и “буржоазни”. Да не говорим, че в “Началото на една ваканция” по време на танцова забава звучи и запис на популярната британска китарна група “Шедоус”, която дори на запад по време на заснемането на “Ваканцията” вече е загубила популярност, тъй като световното нашествие на “Бийтълс” буквално е помело тогавашната попкултура…

/13/ Видният поет, писател и драматург Валери Петров /1920 – 2014/ е един от най-активните ни сценаристи в игралното ни кино в периода от 50-те до 90-те години на миналия век, като най-трайно е творческото му сътрудничество с режисьора Рангел Вълчанов /1928 – 2013/. Четири са филмите, родени от този тандем: “На малкия остров” /1958/, “Първи урок” /1960/, “Слънцето и сянката” /1962/ и “С любов и нежност” /1978/.

/14/ Виктор Чучков е син на известния български композитор Виктор Чучков. През последните години е активен филмов сценарист и режисьор, като сред най-известните му филми са “ТИЛТ” /2011/ и “18% сиво” /2020/.

Автор: Цветомир ЦАНКОВ

* Текстът е част от хуманитарния сборник “Денница” (2022 г.) на Национална Априловска гимназия

TetraDkaTa