Тъжни размисли… – Владилена Катевска
В навечерието на Националния ни празник размишлявам за това какво всъщност честваме в този исторически за нас, българите, ден, защото си мисля, че мнозина са забравили и безпаметно повтарят готови „истини“, зададени и моделирани от друг, вярвайки, че владеят самото знание за значението на сакралната дата 3-ти март. Аз също не владея цялото знание и нямам претенции на историк, но чета години наред нашите автори класици, а голяма част от тях са преживели и изстрадали тези събития, тогава имаме ли право да се съмняваме в думите им?
Забравили сме, че на Трети март ние не честваме Русия, Съветския съюз или някого другиго, ние честваме Свободата, защото на тази дата е подписан първият договор (колкото и да е спорен той), който връща България на картата на историята, от която пет века сме били заличени.
Забравяме, че на този ден се покланяме пред всички герои на нашето Възраждане, пред подвига на българското опълчение, пред Петко Славейков, който оглавява разузнавателна мрежа, чертае пътни карти през Балкана и сам повежда руските войски, за да им покаже тайните проходи.
Забравяме, че на този ден трябва да притихнем пред жертвите на Баташкото клане и Перущица, които никой не признава за геноцид.
Забравяме за знайните и незнайни герои на цялото Българско възраждане – Паисий, Раковски, Любен Каравелов, Ботев и много други.
Забравяме героизма на първите ни знаменосци на Самарското знаме, които умират едни след друг, но запазват знамето светиня.
Забравяме героите на Априлското въстание или ги честваме ей, така, по навик.
Забравяме майките, които са се опитвали да спасят синовете си от еничарството.
Не помним първите, паднали в борбата срещу чуждата власт, светци – Георги Нови Софийски и Никола Софийски
Забравили сме и завета на Патриарх Евтимий – “Не бой се, народе-мъченик, вярвай в Божията правда и милост! След Голгота иде Възкресение!”
Този ден трябва и да ни е памет за това, че в игрите на Големите ние сме пионка, но в собствените си очи можем да бъдем Царе на ход, ако запазим достойнството и честта си.
Отричайки значимостта на деня Трети март, всъщност доказваме думите на хулителите на българското, срещу които се противопоставя Вазов, и доказваме робското си самосъзнание и комплекси, че свободата ни е дарена. Не можем да не отбележим приноса на Русия и всички, които са загинали за свободата ни, но тази свобода сме я извоювали с всяка капка кръв, колкото и клиширано да звучи, и тя си наш особен принос не само към собствената ни история, но и към световната, защото както казва Вазов:
Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.
Нашата победа е многократно по-значима, защото с малките си средства и с голямата си надежда сме се изправили срещу един огромен Голиат и срещу целия свят и това точно честваме на Трети март!
* www.pixabay.com
