Пропадат пътища.
Пропадат хора.
Народи пропадат.
И цивилизации.
По обратния път – към възхода –
все същия ерзац
на Живота.
Изгубени в понятия.
Изгубени в посоки.
Любовта – все неразбрана.
Бог – твърде високо.
Привързани към своя ад –
към своята сянка.
Защо!?
Автор: Жени КОСТАДИНОВА
* Снимка: личен архив
* Текстът е част от книгата “МААРА“, изд. Литературен кръг “Смисъл”, 2020.
За антиутопията на Нели Бънкова „През прехода надолу“ и илюзиите на едно общество, което продължава да очаква промяната Бе оповестено, че социалистическата ни реалност вече си е отишла, а може би това обявление бе само Прочетете повече…
Споделени мисли и чувства за книгата „Корени във въздуха“ на Добрина Симова Понякога започвам да чета различни книги, едни изоставям, а другите подхващам. Някои просто започвам и остават захвърлени на някоя полица и така продължават Прочетете повече…
„Мостът“ на Георги Кулов е книга, която се опитва да разговаря с историята. Авторът не се опитва да подреди миналото в удобна последователност, нито да даде отговори на многото въпроси, на които на Балканите по Прочетете повече…