Парченца любов – Жени Костадинова

Публикувано от Екип Tetradkata.com на

Събирам парченца любов.
Събирам дребни седефени миди.
Брегът е пуст и каменисто суров.
Морето – декемврийско синьо.
А синевата му е небе – обладало тъгите ми.
Дишам сол и лютив пипер.
Парят очите от стихиен северен вятър.
Сама съм.
И събирам парченца любов,
останали на дъното на душата.
Чувам из дълбините й глас:

Господи!
Докога този непонятен, плашещ хлад?
Събуди ме, моля те, с изгрева на зората.

 

Автор: Жени КОСТАДИНОВА

* Снимка: личен архив

* Текстът е част от книгата “МААРА“, изд. Литературен кръг “Смисъл”, 2020.

TetraDkaTa