Прелистване на дните – Владимир Левчев
Aз отварям тази книга
и на първа страница
чета:
Aз отварям тази книга
на брега.
Вълните са хукнали
изречения от бели букви
по свечереното море.
Хладно слънце прониква
през вехтия папирус на деня.
Ритъмът на прибоя
е разбитият вечерен ритъм
на сърцето ми.
Прелиствам дните си
и чувам
гласовете на морето –
хора на хилядолетията –
на удавените хора
в тъмни дънни зали –
на хорали към Скалата –
носени от сънните течения.
Чувам също
сухото хихикане
на огладения от ветреца
пясъчен палимпсест.
Чувам воя на комарите в листата на тополите –
чувам воя на планетите –
прибоя.
Чувам навсякъде шепота на живота
примирен със смъртта.
Прелиствам дните си,
а вятърът
разлиства страниците в ръцете ми
и в ръцете на тополите.
Дните отминават –
но всичко си остава
където е писано.
И аз съм там –
затиснат като паяк между страниците –
тичам през пясъците
след теб –
ти тичаш през пясъците пред мен
с очи от залезни блясъци…
Ние продължаваме да тичаме
там, където ни е писано.
Докато книгата на дните
пада
от ръцете ми и заспивам.
Снимка: личен архив
