Думи за книгата на Хайри Хамдан “Аз, бедуинът”
Новата книга на Хайри Хамдан „Аз, бедуинът“ (изд. „Лексикон“) ни представя пътя към откриването на себе си. Трудният път, който е недостижим, но чрез него човекът би могъл да разкрие себе си пред самия себе си. През призмата на ненатрапчивия тон на искреността авторът ни отвежда в своя свят – светът на близкото и далечното, на видимото и невидимото, на познатото и непознатото, на преживяното и забравеното. Хайри Хамдан успява да изгради парадигма от образи, които гравитират и навярно ще продължават да гравитират в стиховете му, тъй като те са символи на автобиографизма в творчеството му.
Още в началото на книгата се разкрива и един от символите, които ще се следват занапред – речникът. Между низ от ухания, усещания и хора се разпиляват страниците на речник. Кой е този речник и на кого е потребен? Може би това е речникът на Хайри Хамдан, който не му е необходим, защото е усъвършенствал уменията си в общуването отвъд езика. Речникът, който авторът предлага на хората, за да могат да общуват по-лесно, за да могат да са щастливи, истински, за да бъдат хора.
Книга на преоткриването. Така бихме могли да определим „Аз, бедуинът“. Идеята, че човек непрекъснато се стреми да намери нещо ново, непрекъснато търси нещо или някого не е далечна на автора. Ние винаги закъсняваме за някъде, за някого, защо и утрото да не закъснява понякога. В стиховете на Хайри Хамдан се случва и това. Тъй като не само ние сме суетни, но и времето. Времето, което ни покрива с непрекъснатото си изтичане в едно съществуване между границите на ежедневното и възвишеното.
Оттеглянето от любовта и сбогуването с някоя от същностите ѝ е движението, което съпътства проблема за недоизказаната искреност в света. Авторът успява да съчетава философските, любовните и социалните преживявания в едно цяло. Интересен е погледът на социалната личност, който е разтоварен от идеологии и е освободен от предразсъдъци – „лъвът, отгледан/ в задния двор/ на демокрацията“. Присъствие между пустинята и Ботев – това сякаш е линията, която се опитва да излезе от фикционалното, преследвайки живота на автора в стихосбирката. В този сложен свят има едно пространство, което е много важно за „Аз, бедуинът“. Това е палатката. Тя се появява няколко пъти в различни стихотворения и създава усещането за едновременната непостоянност и несигурност, но и за възможността – въпреки всичко да намериш своето кътче в света.
История за вярата и пътя, за “любимите врагове“ и „омразните приятели“, за светлината на споделеното, за приемствеността и смисъла, за продупчения билет, който никога няма да ни отведе обратно там, където сме били, защото вече не е същото. Човек търси своето място в света, лута се, сблъсква се с трудности, а „Аз, бедуинът“ се опитва да отрази малките и големи празници на човешкото съществуване.
Автор: Калоян ХРИСТОВ
* Хамдан, Х. Аз, бедуинът. (изд. “Лекскон”, 2021).
* Поръчайте книгата оттук.
