Настоящият текст няма претенцията да бъде анализ, а по-скоро ще се опита до посочи причините и следствията, които доведоха до сегашния резултат с провеждането на т.н. матури за 10. клас, с които учениците трябва да завършат първия етап на гимназиалното си образование според новия закон от 2016 г. Когато започнах да пиша годината, неволно написах 1916 г. и сякаш грешката е вярна, защото ми се струва, че наистина вместо напред сме се върнали 100 години назад. Ще се опитам да проследя няколко аспекта на проблема:

• Философията на образованието и смисъла на ученето.
• Държавните образователни изисквания и програмите за изучаване на предмета български език и литература според ЗУПО.
• Формата на изпита  и уменията, които той трябва да „измери“
• Защо колегите са недоволни от така предложения вариант за НВО

Ще започна с кратък коментар на това трябва ли да се смени форматът на изпита и удачни ли са тестовете за проверка на умения и знания.

Първо, не разбирам защо така упорито се налага твърдението, че учениците не трябвало да наизустяват готови факти,  а трябвало предимно да се учат да мислят и разсъждават. Това е първата погрешна постановка, от която се тръгва в подготвянето на изпитните формати, а и като цяло при създаването на новия закон, защото научаването, запаметяването и помненето са естествени функции на мозъка и без тях, без базата данни и знания, няма как да се осъществи процесът на мислене, разбиране и вземане на решение. И ако човешкият мозък е най-съвършеният компютър, защо тогава го оставяме празен, не го захранваме с информация, а очакваме да изпълнява сложни функции, като обработка на информация и създаване на нови връзки. Така, в скоро време, ще имаме пълни с информация компютри и празни откъм съдържание мозъци.

Второ, ако не захранваме мозъците с информация – факти, данни, количествени натрупвания, как ще постигнем първите нива на образованост според таксономията на Блум – знания, умения, за да работим по-късно за прилагане, синтез и анализ.

По повод наложилите се твърдения в последните години, че децата са принуждавани да заучават готови интерпретативни текстове и това не е продуктивно, ще кажа, че това е дефект на системата и оценяването, на начина на провеждане на изпити, на сегрегирането на училища – на елитни и нисши, а не е проблем на обучението и на стремежа да се изграждат умения за анализ и интерпретация.

Най-добрият начин да научим учениците да мислят и разсъждават е не да ги караме да „четат с разбиране“, защото това е едно от най-ниските нива в психологическите скали на интелекта, а да прилагат наученото като създават свои текстове, добри, лоши, незавършени или нескопосани, но свои, а те няма как да бъдат лоши или нескопосани, ако са изградени на базата на реално усвоени знания, колкото и минимални да са те.

По отношение на формата на изпита – не може на ученици в 10-ти или 12-ти клас да проверяваме знанията с текст за „четене с разбиране“, такива текстове могат да помагат за изучаване на чужди езици, за работа по отделните предмети, например да се упражняват  и допълват знанията по  география, химия, биология, но по роден език, по история, по философия учениците трябва имат достатъчно база данни, на основата на които да разчитат не научнопопулярни текстове, а таблици, исторически документи, аналитични текстове, изследвания. Не може изпитът по роден език да е приравнен на изискванията за изпит за владеене за чужд език, защото сега  българските ученици са добри в овладяването на чужди езици, именно защото все още имат много добра подготовка по роден език. В бъдеще, ако продължим по този начин да изучаваме езика и литературата, уменията няма да са същите и още повече ще се снижава нивото на образованост.

Ако приемем, че настоящият формат на НВО се опитва да следва модела на Пиза, нека кажем, че Пиза, с резултатите, от които толкова се притесняваме, че сме назад като ниво на интелигентност, няма за цел да мери IQ-то на една нация и степента на образованост, а по-скоро проследява икономически и социални показатели. Но, според резултатите от Пиза, ние сме в по-изоставащи позиции (но не и  последни), не защото нямаме високи показатели, напротив, постиженията на най-добрите ни ученици са съизмерими с нивото на много по-напреднали в икономическо отношение от нас държави, даже и по-добри. Проблемът е, че „ножицата“ между най-добрите и най-слабите резултати  е голяма и това ни поставя назад в касацията. И ние като отговор какво правим, вместо да се постараем да създадем изпитни формати, които да повишат уменията на по-незнаещите, създаваме такива, които принизяват моженето на по-добрите и им даваме сигнал, че може и да не полагат толкова усилия, за да успеят, а това в дългосрочен план е пагубно.

Няма да защитавам в момента позицията колко е важно да се познават езикът и българската литература като залог за информираност, компетентност и интелигентност, защото това е предмет на друга тема, но именно литературата, особено познаването на родната литература с всичките и архаизми и трудности, осигурява онзи корпус от знания, който предпазва от фалшиви патриотарски уклони и дава възможност на младите хора да знаят кои са, да имат принадлежност, за да могат да бъдат и граждани на света, а не безродници.

Форматът на така чакания и обвит в тайна изпит за оценяване на знанията и уменията в 10. клас на пръв поглед предлага конюнктурно добро решение – да се избавим от наизустяването и възпроизвеждането и да дадем практически знания  на учениците, НО въвежда няколко проблема, първо не „измерва“, ( нарочно поставям думата в кавички, защото образованието е  процес,  а не се продава на килограм) реалните знания и компетентности на учениците, натрупани в първия гимназиален етап, и така не може да претендира за реална и обективна оценка на постигнатото на изхода от този етап. Обезсмисля ученето през последните две години на автори, произведения, взаимовръзки, направления, езикови правила и норми, защото задачите може да изглеждат много добре структурирани, но не е  ясно точно какви компетентности проверяват. Знам, че при стандартизирането на изпитни тестове са прави анализ на всяка задача и се посочва точно на кое ниво от таксономията на когнитивните нива и компетентности отговаря. Мисля, че колегите най-малко трябва да получат (особено проверяващите) декомпозираните по задачи критерии, за да е ясно какво точно се цели и каква компетентност се измерва, за да няма усещането за самоцелност на изпитния вариант, която между другото и учениците са усетили. (Преди време на пробен изпит за 9. клас, подобен на Пиза, бяхме получили подобни критерии и даже се изискваше от нас, след като проверим отговорите, да направим анализ по тези критерии)

Например: задача 17. от настоящия формат за НВО, 2021 г.

17. Страданието на героите в откъса НЕ се свързва:

А) със скалата

Б) с кладата

В) с леглото

Г) със секирата

– какво ниво на когнитивните процеси мери – ниска трудност, оптимална трудност, висока? (ще приложа рамката, която ни бе дадена при пилотното оценяване на знанията в 9. клас през 2015/2016 г., все още по стария закон и преди приемането на новия. Като проверката тогава имаше за цел точно да подготви бъдещите тестови варианти.) На тези, които твърдят, че тестовете не са адекватна форма за обективно оценяване, ще кажа, че ако разгледате приложената рамка, ще са убедите, че има възможност един тест да е направен така, че наистина да даде обективни резултати. Въпросната задача 17. проверява само наблюдателност и внимателен прочит на текста, но не и знания и умения. Всеки би могъл по приложената съдържателна рамка да прецени в настоящия тест за НВО коя задача към коя степен на трудност се отнася. Вярвам, че съставителите на теста са се постарали според зададените им критерии да съставят приемливи задачи, но мисля, че целите, които са им поставени да постигнат, изначално са зададени ниски, постижими за всички ученици, особено в ситуация на пандемия и онлайн обучение. Тук вече опираме и до следващия проблем, не може да се измерват знания с еднакви критерии за всички ученици, трябва да се помисли за нива на оценяването и изисквания, за да се премине към следващо ниво, иначе ще преливаме от пусто в празно и тенденциозно ще снижаваме уменията и амбициите на знаещите и можещите. Не може изпитният вариант в 10-ти или 12-ти клас да е с по-ниско ниво на трудност от този в 7-ми клас. Така предложеният за НВО в 10 клас тест би трябвало да е за нивото на четвърти клас, където наистина трябва да е усвоено четенето с разбиране, а в седми и десети постепенно да се усложняват текстовете, да бъдат повече свързани с теория на езика и литературата, например единият текст да е теоретичен езиковедски или литературоведски, от който да се извлича информация (такива  и сега има в учебниците и в помагалата и са много полезни), другият да е  медиен или научнопопулярен и третият задължително да е от изучавано литературно произведение, а  защо не  и сравнение между два литературни текста със затворени въпроси  и кратки разширени отговори.

И накрая, защо колегите сме недоволни от формата на изпита, не защото бяхме държани в неведение, може би от две години насам знаем, че няма да има готов формат, а само типови задачи, не и заради това, че предложените задачи в примерния модел за НВО на МОН се разминават със задачите от теста,  не и защото се обезсмисля труда ни при необичайните условия, в които бяхме положени, а в това, че напълно се разминава философията на ДОИ и философията на изпита. В това, че при норматив за ЗУЧ – 3 часа седмично в 9-ти и 3 часа седмично в 10-ти клас, от които 1,5 за литература и 1,5 за БЕ, трябва да се обхване материал, който преди се изучаваше в четири години с повече часове, да се работи върху текстове от Паисий Хилендарски до Радичков и Хайтов, да се затвърждават езиковите норми, да остане време да се пише резюме, да се създават тези и антитези, аргументи и контрааргументи,  и дори и при наличието на горе-долу добри учебници, в които съставителите са се чудили как да поднесат информацията достъпно и да я вместят в така отреденото учебното време, това е непосилно и излишно бреме.  А в някои учебници има доста добри схеми, таблици, изображения, упражнения и пак времето не е достатъчно да се обхване качествено всичко… Всеки може до погледне учебните програми за девети и десети клас и да се убеди в парадокса, който ни е предложен – идеята е да има повече време за упражнения, за работа с текст, за дискусии, за развиване на практически умения,  а в същото време, учебните програми имат точно обратната интенция, включени са много автори, като се очаква набързо да ги представим само с един текст или откъс, но как се преподава Пенчо Славейков без контекста на променящата се българска литература, без разбирането на новите модерни за времето тенденции, или „Септември“ и „Тютюн“  с толкова противоречивия и  сложен  за обяснение контекст, в който са създадени. Как въобще се провокира интерес към тези текстове у ученици, които четат информация предимно от социалните мрежи и една книга от 100 страници или разказ от четири, са непосилно и скучно бреме. (При преподаването на романа „Тютюн“, който в програмата е представен само чрез две глави – I- ва и XVI- та, се срещнах със следния парадокс, в края на часа попитах учениците – „разбрахте ли всичко, интересно ли ви беше“, отговорът беше – да, а „провокирани ли сте да прочетете романа“, отговорът беше – не, защото е много дълъг и ще ни стане скучно. Все пак някои бяха чели поне части от него.)

Това е реалността, затова и резултатите по български език и литература от изпити ще са все по-ниски, защото при ниски изисквания и критерии, няма как да се постигат високи цели – грамотност, умения за разбиране и анализиране на информация, овладяване на умения за справяне в различни ситуации, защото най-важното, на което трябва да научим учениците, е да тълкуват не само текстове, да тълкуват поведение, да тълкуват ситуации, да имат мнение, да защитават позиция, а с тези варианти на изпитни задачи, не само че не бягаме от репродуцирането на информация, а всъщност още повече снижаваме критериите и изискванията. А умението да тълкуваш текст, е и умение да тълкуваш живота и света.

 

Приложение:

МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

ЦЕНТЪР ЗА ОЦЕНЯВАНЕ В ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

СЪДЪРЖАТЕЛНА РАМКА ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ ІХ КЛАС

Скàла на трудност и оценявани компетентности

Трудност			Когнитивни (познавателни) процеси
Намиране и извличане на информация		Обобщаване и тълкуване		Осмисляне и оценяване
Задачи с ниска трудност	Учениците намират ясно посочена информация в кратък несложен текст в познат стил и предметна област.		Определят основната тема или целта на автора на текста по близка до тях тема, когато информацията в текста е в явен вид.		Правят прости връзки между информацията в текста и ежедневния си опит.
Задачи с оптимална трудност	Учениците намират информация от текста, като в някои случаи откриват отношенията между части от информацията според различни критерии. Боравят с явна информация от различни източници.		Обобщават части от текста с цел да открият основната идея. Разбират взаимовръзките и извличат смисъла на думи или изрази в текста. Сравняват, съпоставят или съотнасят според различни критерии. Боравят с информация, от различен тип (явна и неявна), разположена на различни места в текста.		Правят връзки и съпоставки, дават обяснение или оценяват някаква характеристика на текста. Показват детайлно разбиране на текста, като се позовават на ежедневен опит или на по-специфично знание.
Задачи с висока трудност	Учениците откриват последователността на информацията или обединяват различни части от неявна информацията според различни критерии в текстове в непозната за тях форма или предметна област. Могат да правят изводи коя информация от текста съответства на определена цел.		Разбират и прилагат категории в непозната предметна област въз основа на изводи от текста. Тълкуват смисъла на част от текста въз основа на текста като цяло. Разбират нееднозначно дефинирани идеи и представи, които са в противоречие с очакванията им или са негативно формулирани.		Правят предположения и критично оценяват текста въз основа на формални или общоизвестни знания. Показват детайлно разбиране на дълги или сложни текстове