Малките неща – Михаела Александрова
Често „измерваме“ себе си и другите по „големите неща“. Колко големи са успехите, колко големи са провалите ни. Прелитаме през върховете и низините на животите си, като често пропускаме най-голямото – гледката между двете. А там се крият всички други неща – малките неща:
Как се отнасяме с хората, които срещаме;
Как оставяме хората да се отнасят с нас;
Как говорим за другите;
Как говорим за себе си;
Как приемаме добри думи;
Как приемаме лоши думи;
Как приемаме честността;
Как приемаме предателството;
Как приемаме радостите на другите;
Как приемаме тъгата им;
Как поставяме начало;
Как слагаме край;
Какво правим, когато е лесно;
Какво правим, когато е трудно;
Какви въпроси поставяме;
Какви отговори даваме;
Какви примери търсим;
Какъв пример даваме;
Какво ни радва;
Какво ни наранява;
Кога продължаваме;
Кога спираме;
Колко се опитваме да разберем;
Колко съдим;
Колко се учим;
Колко повтаряме грешките си;
Колко даваме;
Колко вземаме;
Колко освобождаваме;
Колко оковаваме;
Колко красота оставяме след себе си;
Колко рушим;
Колко посаждаме;
Колко изкореняваме;
Колко внимание подаряваме на настоящето;
Колко държим на думата си;
Колко сме благодарни;
Колко обичаме.
Майсторите не се познават по голямото, което правят. А по начина, по който изпълняват малките неща в голямото.
* Снимка: Стоян Атанасов
