Ревю за Roisin Murphy – Симеон Аспарухов
Наскоро споделих, че всеки божи ден слушам поне по един албум. Нов, стар – без значение. За мен нова е всяка музика, до която се докосвам за първи път. А всяка, към която посягам стократно е перфектна. По моите правила, светоусещане и възприятия. Няма значение накъде води, откъде идва, в какъв жанр е, лека ли е, тежка ли е. Все е за мен. Понеже скромно ще се самоиронизирам, че съм доста нахален (а и нескромно признавам, че определено разбирам от музика), особено ако става дума за красиви хора, изкуства, събития и прочее, не смятам за честно, че тези неща е редно да останат само за мен. Те може да са по-известни и от най-известното, но винаги знам, че някой ще чуе или види същите, точно от тоя пъстър профил, зад който съм се “скрил”.
Защо пак изливам толкова много думи на екс? Защото Roisin Murphy пак е събрала накуп само шедьоври в общ албум и пак го е публикувала, вместо да отидем да си го купим… Ама, тя казано по нашенски е пич. Ама от онези – стабилните, талантливите и малко екстравагантни, че иначе нямаше да стане работата.
Великолепна е. Винаги е била. Музиката ѝ разбива граници и чертае нови. Екстравагантна, директна, провокативна. Можеща, опирайки се на възможностите си – а те са големи. Не насилва слушателя, отлично знае кога е нужна и кога да се оттегли. Всяка следваща нейна идея идва точно навреме. Ангажирана и ангажираща, очакваща очакванията на обожателите си. Аудиторията я прегръща и ѝ благодари, защото обича да пее и да танцува. Не с когото и да е, а с посланието, с интелекта, с добрия тон, възпитанието, таланта и добрите намерения. С качествената музика.
Е, който иска може да чуе МАШИНАТА НА РОШИЙН.
