Надежда Сталянова, „Речта в съвременното българско общество“, Парадигма, 2020
Книгата „Речта в съвременното българско общество“ (Парадигма, 2020) на доц. д-р Надежда Сталянова (СУ “Св. Климент Охридски”) е посветена на динамичните процеси в лексикалната система на българския език. В нея намират място актуални теми като навлизането на чужди думи в речта ни, както и разширяването на семантичния обем на познати и установени лексикални единици. Пряката връзка между съдбата на езика и общественото развитие е засегната в текстовете, посветени на политически коректната лексика и на това как идеята за неутрална реч влияе върху утвърдена терминология от различни области и засяга фразеологизми, част от традиционното българско словно богатство.
Една от целите на книгата е да представи корелацията между езика и общественото развитие и темата за езиковата агресия в обществото. Поставен е акцент върху измеренията на езиковата агресия сред младежите в училищна възраст, характеристиките на средата, в която живеем, типовете агресивно поведение в обществото, реакциите спрямо обидно и агресивно поведение и др.
Изданието е съсредоточено върху съвременните тенденции и процеси в лексикалната система. Част от него е съсредоточена върху новите думи и значения в съвременния публичен език. Част от текстовете са вече познати на читателите на „Тетрадката“, защото именно тук беше мястото, където за пръв път се появиха, а именно разсъжденията на Н. Сталянова относно джендър неутралния език, въпросите около превода на политически (не)коректните думи.
В книгата намират продължение и дългогодишните научни разработки на авторката, посветени на публичната, в частност – политическата реч. Част от разработките са върху предизборния език в последните години, като посланията му са прредставени между идеите на партиотизма и игрите на думи.
Езиковите измерения на политичската коректност изследват и традиционните фразеологизми от българското словно богатство, като авторката си здава въпроса дали дълбоко залегнали в традицията ни изрази ще оъдат цензурирани в условията на съвременното ми общество, или, както звучи заглавието на една от главите в книгата: „Ще умре ли циганката, дето ни хвали?“.
Проблематиката на новото издание е актуална, като голямото преимущество на книгата е липсата на назидателен тон с претенции за единствено възможна интерпретация или строго научн, херметичен подход. Авторката не си поставя за цел да дава отговори на наболели въпроси. Даже напротив, повечето от текстовете задават отворени въпроси, които търсят своите решения от най-широк кръг специалисти – психолози, социолози, политолози.
