Основи на личността в десет книги с Явор Цанев

Явор Цанев е писател, редактор, а когато се наложи, и преводач. Майстор на разказа с неочакван край. Както и на ужаса в литературна форма. Неговите жанрови стремления не познават граници по отношение на сюжет и развитие на герои. Освен всичко друго Явор е издател, познат в цяла България с публикуването на книги и периодика в жанровете научна фантастика, фентъзи, ужаси и трилър. В рубриката „Основи на личността в десет книги” самият той ще ви запознае с малка част от любимите си книги. Сега е времето да добавите следващите десет в списъка със задължителна литература!
Л. Йорданов
С уговорката, че е невъзможно да се изброят само десет любими книги и че изхождам от моментното си настроение кои бих прочел за пореден път, препоръчвам следните заглавия:
ЗА МИШКИТЕ И ХОРАТА – Джон Стайнбек
Ако има текст, в който всичко си е на мястото – от заглавието до последната сцена – то това е „За мишките и хората“. Винаги излиза първи в съзнанието ми, когато стане въпрос за литература.
КЛАНИЦА 5 – Кърт Вонегът
Има много книги за войната, но Вонегът е ненадминат, а почеркът му не може да се сбърка. Препоръчвам да прочетете една след друга „Кланица 5“ на Вонегът и „Отбой в полунощ“ на Уилям Уортън, за да изпитате още по-голямо удоволствие от четенето за една и съща война и два гениални и много различни като стил начина да се представи и заклейми безумието.
ПИКНИК КРАЙ ПЪТЯ – Аркадий и Борис Стругацки
Също една от първите книги, които изникват в съзнанието ми – много човешка фантастика, земно-извънземна и пленяваща. Ако сте пропуснали – прочетете я непременно.
ФРАНКИ ФЪРБО – Уилям Уортън
Трудно е да избера книга на Уортън, която да поставя пред останалите му заглавия, но „Франки Фърбо“ ме кара да настръхвам още с посвещението. Поетичната фантазия на автора и чудесният богат език са изкушения, на които трудно се устоява.
ХОМО ФАБЕР – Макс Фриш
Самота и отчуждение. Умора от хората наоколо. Нима никога не сте изпитвали подобни чувства?
ЗИМА В ПЛАНИНАТА – Джон Уейн
Хубавите книги имат способността да оставят безмълвни усещания, все едно наистина сте преживели всичко, станало с героя. Някога тази ми остави много такива, а препрочитането ми носи още от тях. Мисля скоро да се срещнем пак. Може би тази зима.
ЧЕРВЕНИЯ ДРАКОН – Томас Харис
Чудесен психотрилър, за мен – най-добрият от Томас Харис. Дори само защото покрай него може да потърсите и прочетете нещо от Уилям Блейк.
ЕЛЕГИЧЕН ОПТИМИЗЪМ – Константин Павлов
Редно е в списъка да има поезия. Трудно е да се избере само една книга, но „Елегичен оптимизъм“ е подходяща, мисля.
ПАРФЮМЪТ – Патрик Зюскинд
„Историята на един убиец“ е история и за много други неща – всеки може да намери и извлече това, което търси.
ДЪРВОТО НА ВСИ СВЕТИИ – Рей Бредбъри
Не мога да пропусна Бредбъри, а „Дървото на Вси Светии“ препрочитах ритуално на 31 октомври няколко поредни години. Накрая дори написах кратко продължение, с което изразих обичта си към тази разкошна история.
*Снимка: личен архив