За вярата в Господ, жълтите стотинки и четири минути закъснение – Нели Тотева
В сряда – на големия празник „Свети Мина“ реших да отида до една от църквите в града, за да запаля свещ. Бях в празнично настроение, докато не отидох до касата на църквата, за да си купя 5 свещи от 10 стотинки. Приготвих 2 монети по 20 стотинки и 10 стотинки, на по 5, 2 и 1. Още преди да ги извадя от портмонето си, служителката в храма ми каза, че не приемат жълти монети. Бях изумена! Замислих се. Ами, ако това бяха последните ми жълти стотинки, които съм решила да отделя за една вощеница. Дали щяха да ми ги приемат… А и доколкото ми е известно, жълтите монети все още са редовно разплащателно средство!
Това не е всичко. На излизане от храма се сетих за случка от преди близо година. Пред същия храм. Беше делничен ден. А часовникът отброяваше 17:04 часа. На входа служителката ме спря и ми каза, че в 17:00 часа затварят храма. Повярвайте ми, почувствах, че съм пред магазин за дрехи. Та, нали това е Божий храм? Кой и кога може да си позволи да спре християнин да посети духовно убежище, в което да се помоли? Въпреки философските ми размисли, в храма не бях допусната, макар за няколко минути… Искрено се надявам в същото това време Господ да си е затворил очите. Сигурно за пореден път. Иначе ще му се прииска да закове вратите на храма завинаги. Много преди 17:04 часа…
Автор: Нели ТОТЕВА
* Снимка: личен архив
