Събуждахме се един по един – Георги Гаврилов

Публикувано от Екип Tetradkata.com на 09/08/201909/08/2019

събуждахме се един по един
сред бутилки фасове и слънце
нещо беше приключило
и се смеехме на агонията
която бяхме преживели
вместо него

довеждаш живота си до крайност
и го надвесваш над бездната
първо се предава любовта
после любовта
след нея любовта
докато не остане нещо за което
е без значение утрото с ухание
на камбани

повече не можехме да изпитаме срам
или надежда или ужас
бяхме много бяхме всички

повече не можехме да изпитваме
смеехме се и никой не обелваше дума
щеше да бъде лъжа
да говорим

Автор: Георги ГАВРИЛОВ

* Снимка: личен архив

* Стихотворението е част от книгата „Сините часове“ (ИК „Знаци“, 2019)