Съкровищата и реликвите са една от най-вълнуващите теми, обвързани с античния свят. Епохите се завъртат шеметно, но част от артефактите остават. Освен това археологията и иманярството все още се практикуват, което е ясно доказателство, че страстта по трупаните богатства на хората от миналото не е отминала. Кое кара хората да търсят съкровища и понякога да прибягват по недоблестни способи, за да ги получат? Със сигурност не е само желанието за лична материална облага. Най-малкото, защото има и по-леки методи за придобиването ѝ.

Вълнението по старинните предмети, оставени от предците ни, си има свой корен в човека и той е обвързан с типичното за всеки влечение към мистичното, тайнственото и свръхестественото. А това са със сигурност три определения, които се връзват с дълбоката история. Особено тази засягаща богати Империи и могъщи владения. Естествено за обикновените хора, които нямат съответната квалификация, търсенето на съкровища е рисково начинание, тъй като законът е строг. Това със сигурност повишава нивата на тръпка при хората решили да поемат по свои алтернативни пътища в издирването на закопани богатства.

Имайки се предвид колко е кратка историята на човечеството, спрямо тази на целия живот на планетата, за този период от време е създадено и запазено немалко. С всеки изминат ден почти навсякъде по света, включително и у нас се организират нови и нови експедиции и разкопки, чиято най-съкровена мисия е – да дълбаят още и още в бездънната човешка история.

Интересът ми към древните храмове, гробници и всички тайни, които крият се завърна в последната година, не само покрай романът “Светилището” на Янислава Вълкова, но и покрай завършването на втората новелета от епичната книга “Златният дъжд” на Владимир Сунгарски. Сборникът, публикуван от издателска къща „Парадокс“ съдържа три мини-романа, които ни прехвърлят десетки векове по-рано в земите на Древен Рим и Александрия.

Главните герои и в трите творби са странна дружина, съставена от различни по народност мъже, умели в битките и тъмните дела. приключенията на познатите също и като “Крадците на съкровища”, Котрикс и Тиберий са пропити с множество трудности и екстремни ситуации от абсолютно разнороден характер. Както останалите две творби и “Дните на Кибела” впечатлява още с първите страници, които със своята атмосфера потапят читателите в средновековния свят. Авторът, като страстен любител на историята, се е постарал да изследва множество трудове, свързани с всички аспекти от античния живот. Умело са представени нравите на тогавашните римски жители от кастите, които могат да бъдат срещнати в повествованието. Детайлно са описани различни улици, хълмове и сгради.

Освен че завладява, динамиката на действието предразполага и повече движение на активните персонажи. Те посещават различни места, от храмове до кръчми и навсякъде образите са толкова плътни, че могат да бъдат запомнени за дълго време.

Като жанр, според мен, творбата може да бъде класифицирана като историческо криминале, с остър хумористичен привкус. Благодарение на него текста се чете бързо и лесно, което е едно от богатствата му. За любителите на екшъна има битки и груби сцени, но освен на тях, достатъчно внимание е обърнато и на представянето на политическите игри и интриги, характерни за времето.

Дните на Кибела, закрилницата на Рим, са в разгара си. Поклонниците, които се самонараняват и вдигат огромна врява привличат вниманието на съгражданите си. Града е оживен повече от всякога. Междувременно обаче свещеният храм на не кой да е, а на Богинята закрилница на Рим, бива ограбен. Предание посочва, че всеки осмелил се да посегне на съкровищата ще бъде сполетян от проклятие. То не закъснява и за злополучният крадец , който бива покосен пред собственият си дом.

Дали проклятията наистина съществуват или са просто измислица, поддържана от религиозни и суеверни хора? Отговор на този въпрос ще търси Гай Тиберий Фалкон, който бива нает да разнищи случая не от кой да е, а от поставено лице на императора.

Празниците продължават, а прословутият крадец на съкровища ще трябва да проникне в Храма На Кибела, за да се увери със залогът на собствения си живот – има ли заклинание, което пази мястото от посегателства. Естествено разследването се разделя на няколко фронта, за да се установят и други предполагаеми реални причини за убийството. Ходът на разследването е бърз, Владимир Сунгарски е заложил на динамика в развитието на богатия от случки и събития сюжет. Текстът се радва и на богато присъствие на много второстепенни и    появяващи се за сцена- две герои, всеки един представляващ различен тип поведение и социална култура. Близкият поглед върху древноримското общество неминуемо обхожда различните мрежи от взаимодействия и връзки между хората с различни длъжности и статус. В мини-новелата протичат паралелно няколко сюжетни линии. Основната и тази на предисторията, която е представена в серия от диалози между героите в процеса на разплитане на случая.

Където има религия – има политика. Това е императивна закономерност в света без значение от епохата. Това се дължи изключително много на свойството на религията да привлича хора, с на политиката да ги използва. Човек е усвоил до висока степен съчетанието на тези два инструмента. Последователите осигуряват структурата и ресурсите, нужни за продължителното съществуване на даденото религиозно общение. А чрез умели политически ходове, тези структури и ресурси могат да бъдат експлоатирани така, че да донесат съответните блага и преимущества за заинтересованите хора. Развитието на големите империи от миналото винаги е било белязано от солидна доза задкулисие и заговори. Няма власт, която да не е действа тайно в определени свои аспекти. Могъществото и величието обаче си имат цена и тя е блясъка, с който заслепяват собствения си притежател. Той понякога се самозабравя в своите стремежи. А кроежите за бъдещето, го откъсват от процесите в настоящето.

И така неочакваният удар идва също от сенките.

Колкото по-голяма е дадена империя, толкова повече са евентуалните пробойни, които да подронят нейните устои. Винаги има слаби звена, и това най-вече онези групи, които са най-онеправдани и непривилегировани. Почти във всяка по-всеобхващаща система, съществува неравенство, което води до всякакъв тип конфликти. Като колкото по-културно изобилстваща е определена страна, толкова повече предпоставки за неравенство са налични.

Владимир Сунгарски обръща сериозно внимание на религиозните битки и начините, по които въздействат на властта и устойчивостта ѝ. Сблъсъка между различните вярвания и разбирания в античността е интригуващ обект на наблюдение. Освен подробно описание на ритуалите, легендите и вътрешните структури на култовете, авторът успява да пресъздаде пълнокръвно стереотипите на различните поклонници. Цялата книга, част от която е и новелата, е дълбок и сигурен източник на познание. Навръзвайки определени факти, всеки читател може да достигне до доста заключения в областта на света на религиите.

Едно от най-фундаменталните открития за мен беше точно това за идейния обмен между ранните вероизповедания. Авторът, който е сериозен изследовател на древността и в частност Римската Империя, интегрира в самото действие и диалози пробуждащи ума подсказки, които определено замислят. Диалозите са доста силен източник също и на ценна информация, която още по-плътно сглобява облика на тези, епизоди от историята, имащи отзвук и в съвремието.

Благоприятен за гладкото четене на творбата е мощният контраст, който се образува в константната цикличност на сюжетната обстановка, която се мени с завладяваща динамика. От една страна имаме празник, а след това трагедия. В един момент героите пируват, в следващ се налага да спасяват животите си. Което според мен си пасва идеално с духа на античността.

Именно той прави и разделянето с книгата толкова трудно. В сегашното модерно време съществуват достатъчно много средства от технологичен характер,  че човек да може да насити директно. Изобилието от игри и филми на историческа тематика, определено предлага вълнуващо потапяне в древността. Но въпреки това не съществува по-добра симулация, от тази, която може да се отключи в собственото съзнание. С правилните маркери.

„Дните на Кибела“, както и останалите две мини-новели от „Златният дъжд“ притежават всичко необходимо, за да бъде пробудено и отприщено читателското въображение. Горещо препоръчвам книгата на всички почитатели на авантюристичните четива и динамичните сюжети. От всички обаче, най-доволни ще останат страстните любители на тайнствените истории, обвързани с легенди, митове и загадки.

Автор: Делиян МАРИНОВ

* Ревю на „Дните на Кибела“, новела от „Златният дъжд“ на Владимир Сунгарски, изд. “Парадоскс”, 2011.