Утре – Недялко Йорданов
Какво си? Утре!.. Илюзорно… Неясно… Или предвидимо…
Как исках да надникна в тебе… Така ми бе необходимо…
И не от просто любопитство… И през ключалката… Вратата…
Която после ще отворя… И ставаш Днес… Поредна дата.
И за какво бе тази странна, неистова нетърпеливост…
Бях млад… Ела по-бързо! – исках… Ела, и дай ни справедливост!
И ти разтваряше вратата… Голямо… Светло… И могъщо…
И после… После се оказа, че всичко е едно и също.
Поредно действие от тази така позната Премиера…
Как Утре става Днес… Нормално…И Днес превръща се във Вчера…
А всъщност Времето е цяло… Съвсем не се дели на дребно…
Какво е Вчера, Днес и Утре… Дали това ни е потребно?
Реката си тече едничка… И друга няма… Друга няма…
И сякаш все по-бавна става, когато става по-голяма…
Залива всичките ни дни… И нас самите.. След което
повлича ни невъзвратимо, за да изчезнем във морето…
И все пак искам да те има… Необратимо мое Утре…
Непроницаемо надничай в прозореца ми всяка сутрин…
И нека си останеш.. Нека … Една прималива загадка…
Илюзия необходима… Надеждица… Макар и кратка…
Автор: Недялко ЙОРДАНОВ
* Снимка: Александър Михайлов, http://www.bulphoto.com
