Вечерта опитва да напомни за себе си – Амелия Личева
Вечерта опитва да напомни за себе си
с лекия вятър и белите облаци,
но слънцето не се предава
и с по-силен блясък очертава фигурите.
Вървим до живия плет,
отделящ реката и крайбрежните заведения,
чува се забравена музика,
която става все по-силна,
втренчвам поглед в квадрата,
който мога да очертая с ръце,
ако силно поискам –
възрастни мъже, излезли от картички
с фракове, папийонки и вид на контета,
но вече на преклонна възраст
се държат здраво за млади жени,
притискат се в тях и симулират водене,
танцуват тангото на възрастта, спомена и оцеляването.
На брега на Шпрее
в тези стъпки от миналото,
с позицията на тялото, с леките приклякания
те маркират страстта, контакта, общуването.
Хипнотизира ме този ням филм на надеждата,
на бягството от смъртта,
в чиито герои
започвам да разпознавам моите родители
и тяхното лятно танго,
останало някъде в Морската градина на Бургас
и в моето детство.
* Изображение: личен архив
