Триптих на копнежа за щастие в „Юлските разкази” на Здравка Евтимова (ревю) – Лъчезар Йорданов
Сборникът „Юлски разкази” на Здравка Евтимова щрихова творческия триптих на белетристката в светлосенките на вълнуващ наратив за любов, изпитания и борби.
В плоскостта на сюжетната репрезентативност са изградени трийсет и пет истории за любовта, волята за живот, победата над страха, защитаване на честта, съхраняване на човешкото. Зноят в сърцата на героите от разказите задвижва буталата на повествованието, за да създаде феерия от еклектични образи, които няма да оставят нито един читател безразличен към преломите им – били те падения или възходи. Накрая юлското слънце дарява зарята си на четящия. Оставя емоциите да бликнат от извора на алтруизма и да потекат в меандри от меланхолия и радост, за да достигнат до устието на сърцето, където се вливат в океан от топли чувства.
Разказите са изградени преимуществено върху четирите топоса: Перник, Старо село, Козел хребет и река Струма. Географските локации в повествованието изпълняват функцията на „чернозем” за сюжета – добавят към последния визуална наситеност, която детерминира поведението на героите.
Инициацията е устойчив крепежен елемент от поетиката на текстовете в сборника. Няма да е пресилено, ако определим „Юлските разкази” като практическо ръководство по инициация. Чрез нея героите научават истинската си стойност, съзряват, стават високи и горди като Рила и отвоюват правото си да бъдат щастливи. Типични разкази на инициацията са „Ситното” и „Кожа от змии”.
Въпреки че сборникът маркира тематичен триптих, в трийсет и петте разказа се откриват разнообразни мотиви, свързани с полиаспектността на съществуването. Какво означава това?
„Юли не идва”, защото обстоятелствата, около които любовта разцъфва, са се променили безвъзвратно. „Всички пътища водят към ъгъла на храбростта” ни учи да приемаме със стоицизъм негативните събития в живота. „Песен за стъпките следобед” се изпълнява в гамата на необходимостта от окриляване на творческия гений. Човек не е нечия собственост, не е вещ. Читателят стига до това обобщено заключение, след като прочете „Глад”. Комбинативността на подрастващите може да бъде опасна, а един „Шоколад” може да стане основната причина за уволнение. „Човекът е парчета стъкло” е иносказание за любовта, която изисква компромиси и жертви.
„Юлските разкази” на Здравка Евтимова ще ви разсмеят и разплачат, а накрая ще запечатат в сърцето ви зноя, който кара страниците от книгата да мъждукат като лятна мараня.
*Изображение: Евтимова, З. Юлски разкази. Ред. Б. Минков, худ. Хр. Гочев, изд. „Жанет 45”, Пловдив, 2017
