За „откриването” на българския писател като преоткриване на литератора

Публикувано от Лъчезар Йорданов на 05/03/201905/03/2019

В старата столица стартира инициативата „Открий български писател”. Първото от поредицата събития беше среща разговор с писателя Захари Карабашлиев. На 28 февруари (четвъртък) от 14 часа в ПЕГ „Проф. д-р Асен Златаров” и от 16:30 часа в зала „Европа” във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” ученици, студенти и почитатели на белетриста научиха повече за личността и професионалното му дело.

Накъсо: какво представлява „Открий български писател”?

Идеята е да се инициират срещи на млади хора с български писатели и чрез диалог между автор и читател да се стимулира интерес към съвременната българска литература.

Защо „откриването” на български писател е всъщност преоткриване на литератора?

Преди да отговоря, смятам за редно да задам два риторични въпроса. Кои са силните на деня? С какво се занимават, че са станали толкова успешни и известни? Е, вероятно както на мен, така и на вас ви идат наум поне 5 български имена, които битуват в медийното пространство почти всеки ден. Когато четете този текст, бъдете абсолютно откровени спрямо себе си и отговорете на въпроса има ли писатели сред тези петима души?. Не, нали!? Отрицателният отговор е симптоматичен: в България майсторите на словото не влизат в категорията „успешен”, „влиятелен”, „вдъхновяващ”. А какво би се сътворило, ако „преобърнем” това грешно схващане? Хаос, а след хаоса – порядък. Какво би се случило, ако всеки ден в медиите „срещаме” писатели? Вероятно ще променим ракурса на ежедневната черна хроника с естетиката на нетленното слово.

Смяната на светоусещането и отхвърлянето на зловредните порядки в социума са следствие от канализираната в положителна посока енергия на младите членове на обществото. Промяната започва от училищата и университетите. Вярвам, че събитията от поредицата „Открий български писател” ще накарат учащите да преосмислят отношението си към тази благородна професия. Промяната е свързана с преОТКРИВАНЕ на литератора и функцията му на летописец на обществените болежки и страсти. Първата стъпка бе направена с подкрепата на бестселъровия писател Захари Карабашлиев.

Как протече срещата със Захари Карабашлиев във ВТУ?

Зала „Европа” на Ректората бе препълнена. Събитието стартира с встъпително слово на Венцислав Спирдонов – председател на Великотърновския общински съвет. „Все още съм под влиянието на емоцията от срещата с учениците. Обнадежден съм за България!”.

Маргарита Сариева – културен деец във Велико Търново и автор на инициативата – представи накратко повода за срещата-разговор: „Благодаря на Захари Карабашлиев, че прие да бъде първият гост на тази поредица. Проект, който се надявам да продължи в годините, и се надявам да каним наши писатели, значими и популярни. Желая с тази поредица да направим така, че повече хора да влизат в библиотеките, търсейки съвременна българска литература. Писателите са нашите социолози, психолози, антрополози. Дори лекари, ако предпочитате. Защото ние, когато четем, се лекуваме. Всеки лично изживява художествения текст. Откривам срещата. Благодаря на г-н Спирдонов, че се съгласи да бъде патрон на инициативата!” Сариева се обърна към присъстващите студенти, преподаватели от алма матер и читатели с думите: „Надявам се да откриете много съвременни български писатели”, след което думата бе дадена на госта.

Захари Карабашлиев благодари на организаторите на събитието и ръководството на Великотърновския университет. Белетристът лаконично (доколкото е възможно!) представи себе си. Бил е последният набор в казармата от предишната политическа система. „В университета влязох като другар и излязох като господин”, сподели той шеговито. И добави: „През 90-те години работих какво ли не, за да се издържам”. Двама преподаватели от Шуменския университет, където е учил, са му помогнали да намери пътя към себе си. Благодарение на литературоведа Пейо Димитров остава в образователната система, тъй като през втората година от следването си решава да прекъсне студентските си права и да отиде в САЩ, където, по думите на самия Захари Карабашлиев, през 90-те години се случват много неща. Известно време писателят е разколебан в приложната стойност на специалността, която е избрал. Уви, Пейо Димитров го увещава, че има смисъл и БФ ще му бъде от полза. Карабашлиев се вслушва в съвета на ментора си. Дипломира се. Заминава за Щатите. Там пребивава 17 години. Работи като шофьор на куриерски автомобил, фотограф, барман и др. Не спира да пише, като междувременно е консултант за издаването на книги на българския пазар. Талантът му е забелязан. От ръководството на издателство „Сиела” го канят да стане главен редактор. През 2014-а се връща в родината си. „Не съм съжалил за секунда, че съм отново в България. Чувствам се наистина на мястото си”, сподели Карабашлиев.

След като се представи, писателят призова присъстващите да се включат в непринуден диалог. Венцислав Спирдонов инициира разговора с въпроса: „България днес „хавра” ли е?”. Карабашлиев започна с изясняване на значението на думата хавра, която в най-общ смисъл, дори жаргонен, означава „бъркотия”, „гюрултия”, „хаос”, „приятел”. Хавра е друго название за угар. В тълковните речници думата може да се открие със значение на „синагога”. „Хавра съдържа в себе си обещание”, отговори авторът, след което обясни, че това обещание е метафорична алюзия към изораната земя, която се оставя да „почине” незасята с цел добиване на по-богата реколта.

Захари Карабашлиев говори за процеса на работа по първия си роман „18% сиво”, обясни същността на „емоционалното разголване”, съпътстващо писането, и сподели за трудностите, които е изпитал при завършването на книгата. Търновските почитатели на белетриста научиха, че до края на 2019 година – или в началото на следващата, киноманите ще могат да се насладят на филмовата адаптация на романа.

На въпроса „Как си обяснявате успеха на „Хавра”?” Захари Карабашлиев призна, че не е имал огромни очаквания и не е мислел за фурора, който може да предизвика романът, а по-скоро е бил спокоен, че въпреки големия обем, книгата ще се чете бързо. От позицията на редактор белетристът сподели мнението, че „едни от най-бавните книги за четене са най-тънките”.

Освен въпроси за „Хавра” в идейно-съдържателен план бяха зададени и такива за повестта „Жажда”. Карабашлиев сподели подробности около написването на текста, засягайки личността на прототипа на един от героите – Спас Карафезов.

След разказа за творческия процес по завършването на „Жажда” белетристът се обърна с призив към студентите: „Много от вас сигурно ще пишат. Ще има хора, които знаят много по-добре от вас какво трябва да се направи. Те са тук, може би до вас, във всеки един момент ще има такива, които знаят как може да стане по-добре. Моят съвет към вас е: послушайте ги.”

Разговорът с писателя беше насочен към творческите разочарования с въпрос дали е имал такива. Карабашлиев сподели за отказите си от издатели да отпечатат романа му „18% сиво” (a книгата днес гони няколко десетки преиздавания!). С усмивка писателят апелира: „Трябва да се каляваме, не бива да задържаме негативното в главите си”. И добави, че е важно човек да продължава напред въпреки краткотрайните неуспехи. „Едни от най-непродуктивните ми са били годините, в които буквално ми беше откраднат цял сценарий. Беше ми изтрито името от него и беше направен филм. Страдах сериозно. Но в един момент си казах: „Това трябва да го забравиш и да продължиш напред”.

Захари Карабашлиев беше провокиран с въпрос каква е причината България да няма Нобелов лауреат за литература. Той е на мнение, че един писател трябва да има последователност в работата си и ясно построена житейска позиция, за да спечели приз от такава величина. „Може би е въпрос на време”, отговори белетристът след кратък обяснителен анализ. До края на срещата последваха още няколко въпроса към автора.

Накрая Маргарита Сариева благодари на всички, допринесли за осъществяването на събитието, както и на спонсора – „Лайтс” ООД.