Битието е предопределено от животите, които тлеят между страниците на книгите. Във всеки миг на триумф, в тихите смирения пред пораженията, в часовете на тъга надеждата избуява като стрък трева през напукан асфалт, животът се ражда отново и отново в меланхоличния обертон на безпорядъка.

„Всичките наши тела” на Георги Господинов е лапидарна притча за човешките триумфи, поражения и надежди. В диалог с разказите в книгата читателят достига до прозрения за семантиката на живота. Но нали книгите са монологични изразители на писателските въжделения? Да, но в последното си творение световноизвестният български автор събеседва с читателя, оставя го да съпреживява, да кърви, да зараства. Защото всяка дума е премерена и тежи по един човешки живот с трепетите му, отворените му рани и волята му за намиране на изкупление.

“Давам си сметка, вероятно като мнозина преди мен, че сред личните ми спомени има много, родени от книги. Четенето произвежда спомени”, пише Господинов в откриващия книгата разказ „Избрани автобиографии”.  Освен че произвежда спомени, четенето модулира настоящето, може да дефинира и бъдещето. Литературата е емпатично потупване по рамото, подаване на ръка в знак на благодарност, обмяна на опит между поколения. Свръхкратките разкази на Георги Господинов правят точно това.

„Всичките наши тела” е кратка история на света и човека като биологичен вид, превъзмогнал дивашките си инстинкти и издигнал се до крепост от съзнание. Съзнание, което е способно да възпроизведе носталгията по първите любови в „Царството на пеещите сърца”, да бъде разтърсено от безизходната предопределеност на болестта в „Каската”, иносказателно да осъзнае фарса на политически режими, нарушаващи естествения ритъм на съществуване на живите организми, в „Зоологически градини”, да се погнуси от бюрократичната полоса на унищожението в „Чиновническата стая за инквизиции”.

Всяка страница, всеки следващ текст е едно ново начало, една нова вселена от образи, топоси, завладяващи истории. „Всичките наши тела” трогва със смирението и същевременно дързостта на смисъла, втъкан в словото на Георги Господинов.

Автор: Лъчезар ЙОРДАНОВ

*Изображение: Господинов, Г. Всичките наши тела. Ред. Б. Курташева, Н. Радулова, худ. Л. Халева, изд. “Жанет 45″, Пловдив, 2018

Виж още

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!