Всичките наши тела (свръхкратко ревю) – Лъчезар Йорданов

Публикувано от Лъчезар Йорданов на

Битието е предопределено от животите, които тлеят между страниците на книгите. Във всеки миг на триумф, в тихите смирения пред пораженията, в часовете на тъга надеждата избуява като стрък трева през напукан асфалт, животът се ражда отново и отново в меланхоличния обертон на безпорядъка.

„Всичките наши тела” на Георги Господинов е лапидарна притча за човешките триумфи, поражения и надежди. В диалог с разказите в книгата читателят достига до прозрения за семантиката на живота. Но нали книгите са монологични изразители на писателските въжделения? Да, но в последното си творение световноизвестният български автор събеседва с читателя, оставя го да съпреживява, да кърви, да зараства. Защото всяка дума е премерена и тежи по един човешки живот с трепетите му, отворените му рани и волята му за намиране на изкупление.

“Давам си сметка, вероятно като мнозина преди мен, че сред личните ми спомени има много, родени от книги. Четенето произвежда спомени”, пише Господинов в откриващия книгата разказ „Избрани автобиографии”.  Освен че произвежда спомени, четенето модулира настоящето, може да дефинира и бъдещето. Литературата е емпатично потупване по рамото, подаване на ръка в знак на благодарност, обмяна на опит между поколения. Свръхкратките разкази на Георги Господинов правят точно това.

„Всичките наши тела” е кратка история на света и човека като биологичен вид, превъзмогнал дивашките си инстинкти и издигнал се до крепост от съзнание. Съзнание, което е способно да възпроизведе носталгията по първите любови в „Царството на пеещите сърца”, да бъде разтърсено от безизходната предопределеност на болестта в „Каската”, иносказателно да осъзнае фарса на политически режими, нарушаващи естествения ритъм на съществуване на живите организми, в „Зоологически градини”, да се погнуси от бюрократичната полоса на унищожението в „Чиновническата стая за инквизиции”.

Всяка страница, всеки следващ текст е едно ново начало, една нова вселена от образи, топоси, завладяващи истории. „Всичките наши тела” трогва със смирението и същевременно дързостта на смисъла, втъкан в словото на Георги Господинов.

Автор: Лъчезар ЙОРДАНОВ

*Изображение: Господинов, Г. Всичките наши тела. Ред. Б. Курташева, Н. Радулова, худ. Л. Халева, изд. “Жанет 45″, Пловдив, 2018

TetraDkaTa