Разказът „Кръв от къртица” на Здравка Евтимова е включен в учебник по литература за VIII клас в САЩ от 1 януари тази година. От една седмица това е културната новина, която обиколи медиите и социалните мрежи, разпали обществения интерес към личността на известната белетристка, провокира хиляди да прочетат творбата й и стартира широка дискусия за състоянието и съдържателния обхват на учебните програми по български език и литература.

Каква е причината новината да придобие такъв широк отзвук? Най-вероятната такава е безспорният успех на нашенката в САЩ. От гледна точка на народопсихологията ние, българите, винаги се отъждествяваме с постиженията в чужбина на нашите сънародници. Изживяваме ги като персонални, галим самочувствието си, изпадаме в патриотичен патос и вдигаме високо трибагреника като символ на национална гордост с трепетливи сърца и възрожденски песни на уста. Не, това, което сме превърнали в абсолютна величина, е грешно и неприложимо в случая. Постижението на Здравка Евтимова е следствие от усилен дългогодишен труд. В САЩ неведнъж са публикувани нейни разкази и романи, някои от които дори не са издавани в България. Успехът на писателката е наднационален, но това не означава глобален, а по-скоро общочовешки и дълбоко хуманен. Защо?

„Кръв от къртица” разказва една необикновена история за надеждата. Надеждата като универсална човешка категория. Надеждата като плацебо ефект върху сломения дух. Надеждата като панацея за всички наши страхове. Да даряваш надежда на подрастващи със словото си – без значение от географската им локация, е дълбоко хуманен жест. А именно това прави Здравка Евтимова чрез разказа си. Хуманен жест.

„Кръв от къртица” е написан и преведен отдавна. Първо е публикуван в уважаваното литературно списание „Антиок ривю” (The Antioch Review), а пет години по-късно намира достойното си място в антологията „Нова внезапна проза” (New Sudden Fiction) на изд. Norton, която помества избрани разкази с обем под 2000 думи. „Единствено ме помолиха името да бъде само „Кръв”, поради по-широкото звучене на това заглавие”, споделя за Tetradkata.com Здравка Евтимова. В началото на миналата, 2018-а, година получава обаждане с предложението разказът й да намери място в учебник за преподаване на знания по литература в осми клас, който влиза в употреба от първи януари т. г.

На въпроса какво е чувството да бъде част от литературното мироздание на учениците отвъд Океана писателката отговаря: „Още нямам никакво усещане. Много се надявам този разказ да им даде допълнително сила и съпротивителна мощ. Също така да им помогне да протягат ръка за помощ към хора, които се нуждаят наистина от подкрепа”.

Здравка Евтимова не желае разказът й, който е част от учебния дял „Тръпката, която изпитваме при изживяване на нещо страшно”, да стресне учениците. Но ако по някакъв начин ги разтърси, стресът да бъде насочен в посока, която да ги отведе към добри преживявания, да ги направи по-смели и, когато не са притиснати от страха, да могат да изявят своя истински потенциал с пълна сила.

Съществува ли опасност разказът да бъде разбран погрешно от учащите? Авторката на „Кръв” не може да каже със сигурност кое е грешно и кое е правилно в разбирането на текста. „Моята лична надежда е той да служи на силите на доброто, тоест да увеличава територията на доброто в мирозданието на хората”, споделя тя.

Работила е като учител по английски език. Методиката за работа с художествен текст не й е чужда. Доколкото е запозната с американската просветна система, Здравка Евтимова обяснява, че целта на учителя в Щатите е да предизвика дискусия, като помогне на учениците да се отърват, да забравят всякакви канони и ограничаващи мисълта съображения. „Много бих искала, ако бях учител, да помоля всеки един от учениците (и най-вече тези, които не желаят нищо да говорят) да каже дали този разказ го е развълнувал и ако не, какво му липсва. И кой елемент от текста го е трогнал. По този начин би могла да се зароди дискусия.” Това е апелът за обратна връзка, който отправя белетристката към осмокласниците, обучаващи се по учебника. „Целта е да се поощри способността на тези четиринадесетгодишни момичета и момчета да мислят и да се изказват самостоятелно, както и да успяват да подкрепят своята теза с доводи от текста. Това е доста трудно, работата на учителя е изтощителна и много отговорна”, добавя тя.

Автор: Лъчезар ЙОРДАНОВ

* Снимка: Николай Венков

Виж още

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!