„Сърдити небеса” – български хорър за ценители (ревю) – Лъчезар Йорданов
Новият сборник с разкази по илюстрации на Клуба на авторите на хорър „Лазарус” е художествена материя, чиито манифестации биха се определили като лъч ярка светлина, вдъхваща живителна енергия на съвременния фантастичен наратив.
Какво означава това?
Накратко, почитателите на хорър ще изпитат ирационален душевен оргазъм от 206-те страници зверски яки илюстрации и разкази. Ирационален, защото след като изчетете сборника от началото до края, вероятно ще се усъмните в крепкостта на психиката си.
Реализирането на проекта „Сърдити небеса” има интересна история. Преди 29 години художникът Петър Станимиров (Peter Stan) създава рисунки за книгата „Страх” от поредицата „Фантастични истории”, които мистериозно изчезват. През 2018-а следва реставрирането им. Равносметката: седем оригинални рисунки, следващи индивидуалния почерк на Peter Stan, а именно – живост на образите и педантичност към дребните детайли. За всяка една от седемте рисунки е написан по разказ.
„Съществото от стената” е първият. Избената атмосфера ми напомня за добрия стар психотрилър „Седем” на Дейвид Финчър – тясно пространство, непрогледен мрак, застоял въздух, засъхнали петна кръв, човешки останки и главен инспектор, търсещ улики за разкриването на необичайни убийства. Дали Антъни Кер е прозаическият аналог на детектив Съмърсет от филма не знам. Но мога с убеденост да заявя, че талантът на Марин Трошанов, автора на тази увлекателна история, е голям, щом толкова пластично е успял да опише антагонист, страдащ от посттравматичен стрес.
Дженетика Севън. Запомнете това име, защото то ще води след себе си тонове сюжети за бъдещи разкази, а пък защо не и роман(и). Докато четях „Дионисиевия храм” на Елена Павлова, си представях госпожица Севън като перфектната женска версия на Блейд – оня филмов хахо, дето укротява буйни вампири. Нали се сетихте за кого говоря? Да, точно за него. Ужасът в това произведение възприех като саркастична тирада, което се дължи на разказаната от първо лице приключенска история. Гледали сте „Индиана Джоунс и храмът на обречените”, нали? Сега си представете десет пъти повече кръв и трижди по-шантави заклинатели, готови да възкресят мъртви от гроба и да правят черни магии. Накъсо: прочитът на „Дионисиевия храм” е като да изживееш отново тръпката от два култови фантастични филма, гарнирани със смъртоносна доза черен хумор.
„Етюди с кама” на Димитър Цолов е своеобразна литературна рецепция на терора на Червените кхмери в Камбоджа в България, което заслужава бурни адмирации. Иначе казано, това е екшън повествование с послевкус на напалм. Ужасът в творбата се ръководи от правдивия гняв на протагониста, а магическата история на въпросната „кама” от заглавието втъкава фентъзи елементи в реалистичния наратив. Ако сте почитатели на „Апокалипсис сега”, това е вашият нов любим разказ.
Сякаш биографични моменти от блудствата на Джерълд Стано, известен американски сериен убиец, оживяват в „Нищо лично” на Сибин Майналовски. Какво може да се обърка след провеждането на един окултен ритуал? Освен да се възкреси споменът за брутален килър и изнасилвач, превръщайки последните мигове на млада жена в перверзен кошмар… какво друго може да се случи?!
„Пътят на душата” минава през пясъчни дюни, а единствената надежда за оцеляването й и засищането на копнежа за отмъщение на героите в разказа в суровите природни и политико-обществени условия на пустинно фентъзи кралство изглежда като велвичия, наблюдавана през лятна мараня. Александър Цонков ме изненада приятно със заплетена история, запомнящи се персонажи и готини вижуъли. Сравнително дългият текст изобилства с подробни описания на природни обекти, хора и чаршии, създаващи усещането за пътешествие из Близкия изток. Аплодисменти за Александър, защото е успял да издигне цяло фентъзийно мироздание в само 30 страници с вещината на жанровите пионери Толкин и Мартин.
„Завръщане в Кауен” на Бранимир Събев е фентъзи в стил ала „Живите мъртви”. Зомби инвазия е на път да заличи всяка разумна форма на живот. Група наемници е готова да противодейства на надвисналата заплаха. Резултатът: поредица от кръвопролитни битки с мечове и магия. От позицията на заклет уъркрафтаджия сюжетът на разказа ми напомня за култовия WoW експанжън The Wrath of the Lich King, в който съм прекарал стотици часове куестване и рейдване… Текстът ми допадна доста, защото откъм фабула ме хвърли в бездните на носталгията по добрите стари масови онлайн видео игри. N.B. Препоръчвам „Завръщане в Кауен” на почитателите на Толкин и епическите цикли „Песен за огън и лед” и „Вещера”.
Изключително свежа е концепцията на „Сърдити небеса” на Явор Цанев. За мен прочитът му е като римейк на „Добрия, лошия и злия” – започва с лек фюжън в стил спагети уестърн и хорър, добавя щипка взривоопасен Тарантино в иначе драматично-сатиричното повествование в самото начало. През цялото време в съзнанието ми се възпроизвежда Вагнеровият „Полет на валкюриите”… и така до кулминацията и развръзката, в които класическата музика се заменя с брутален дет метъл.
Сборникът с разкази „Сърдити небеса” е подходящ за подарък на върлите критици на жанровата литература, защото в него се съдържат елементи на реализъм, пародия на популярната култура, алюзии към класически художествени произведения и прочее. Аз лично изчетох сборника за два дни, като се вземе под внимание факторът „работа и досадни домашни задължения”, а както бях започнал, щях да го изхрускам за един следобед… За високото качество на сборника изключително много допринася и редакторската работа на Елена Павлова, Ганка Филиповска, Иван Атанасов и Явор Цанев.
„Сърдити небеса” счупи личния ми кефомер. Драги читателю, сега е твой ред да се насладиш на хорър за ценители!
*Изображение: Horror Writers Club Lazarus. Сърдити небеса. Ред.: Елена Павлова, Явор Цанев. Изд. „Изток-Запад”, 2018
