–   Как намират иманярите заровеното злато? –попита Борис.

– О, всеки си има свои тайни методи. Познавам хора, които са вманиачени особено ако вече са намерили ценни предмети и са се заразили с тази страст. Използват карти, пра­вят изчисления по звездите, търсят загадъчни кодове, имат добри металотърсачи и всевъз­можни инструменти, интересуват се от история, археология и астрономия. Често обикалят денем или нощем за да набелязват местата и да копаят. Някои работят сами, други са на групи от двама-трима човека. Има и още нещо. То е в сферата на мистиката. Чувала съм, че съкровището само́ избира собственика си. Сякаш има невидими сили и то за добро или за зло отива при конкре­тен човек.

– Според теб в тези митове има ли нещо вярно?

– Знам ли. Не е да не съм разсъждавала по въпроса. В природата има необясними тайни. Понякога съм склонна да вярвам, друг път – не.

– Да поразсъждаваме, ако предположението ти е вярно. Какъв трябва да е човек, за да го избере имането? – Борис все повече се замисляше за днешното предизвикателство.

– Не е задължително да е добър. Един от вариантите е да има дълбока родствена връзка с предишен собственик. Минали са стотици години, защо пък откривателят да не е далечен правнук на някой от притежателите в древността. Вторият е да е добър човек и да го предаде в музей. Трети е да е посветил живота си на тър­сене и най-накрая да се намерят със златото. Може да е алчен и лош, а богатството да го уни­щожи, като го накара да се страхува, че някой ще му го отнеме. Понякога сбъднатата мечта може да се превърне в най-страшния кошмар.

– Дали златото има влияние върху човека, подобно на скъпоценните камъни? – попита Сашо.

– О, да. Дори Клеопатра го е използвала в своите разкрасителни процедури, а древни лечи­тели са препоръчвали поглъщането му с течност или храна. Както знаете, то се използва в меди­цината и стоматологията. Неговата енергия се свързва с тази на Слънцето особено когато е в чист вид, без примеси. Затова при умерена упо­треба носи здраве и радост, но ако се прекали, силата му може да те погуби. Мистиците смя­тат, че дава самочувствие, смелост, стабилизира нервната система и помага да се види невиди­мото. Според някои има собствено съзнание. Символизира още властта, богатството, щастието и прогонва негативното. Има връзка с хармони­ята и майката природа.

– Чувал съм, че златото може да се крие, а ако намериш, да кажем, гривна или каквото и да е бижу, е по-добре да се отървеш от него, защото може да ти навреди. Обаче семейните ценности, предавани от поколение на поколение са мощен пазител и покровител. Те трябва да се пазят и когато имаш проблеми, просто да ги подържиш в ръка – каза Сашо. – Чудя се, като има такива тайни въздействия, как допуска да бъде открито от неподходящи хора, да попадне в ръцете на търговците и в крайна сметка да излезе извън пределите на страната.

– Хм, че то българите масово се изнасят и бягат в чужбина, та златото ли да остане. Спасява се поединично, монета след монета хващат пътя навън – отговори Борис. – Хайде и аз малко да фантазирам по вашите теми. Защо иманярът го е изровил и после е платил с живота си? Дали този развой на събитията е бил известен за съкрови­щето, желан и търсен или е случайно стечение на обстоятелствата?

– Димо е имал право на избор и свободна воля. Можел е да го предаде на държавата и ако го беше направил, сега щеше да е жив. Това е било него­вото съдбовно изпитание, за съжаление той се е полакомил. Златото не е за слабите. То може да направи по-могъщ силния и да съсипе недостой­ния. Според мен тайната на избора на ценния метал е, че той отива там, където ще го пазят, ценят и умножават. Пари при пари отиват. В този смисъл златото е само́ по себе си егоист. Не му пука много за собственика му и лесно би го сменил с друг освен ако връзката им не е много специална.

– Интересна гледна точка. А какво правят има­нярите с намереното? В смисъл, запазват ли нещо за себе си? – попита Борис.

– Рядко, почти винаги го продават в страната или извън нея. За съжаление има перфектно разра­ботени канали, по които културно-историческото ни наследство се изнася в чужбина. Така стига до богати колекционери в цял свят. Това е огромна загуба за държавата. Освен това го предлагат за жълти стотинки, предвид огромната му стойност. Не говоря само за пари, а за частица от миналото, която ни говори за отдавна отминали епохи и е спомен за славни времена. С иманярите сме в постоянна конкуренция. За съжаление ние често отиваме, когато вече е прекалено късно и щетите са непоправими. Те са много, копаят навсякъде, а аз трябва да се съобразявам с отпуснатия бюджет. За това пък, когато успеем, удовлетворението е невероятно.

– Колегите работят по този вид престъпле­ния, но наистина малък процент биват разкрити. Всички по веригата печелят и имат взаимен инте­рес да си пазят гърбовете.

– Така е – съгласи се Елена, – ако някой про­пее, обикновено е от завист. Според нашата народопсихология: „Не е важно на мен да ми е добре, важното е на Вуте да му е зле“.

Автор: Янислава ВЪЛКОВА

Коректор: Лъчезар ЙОРДАНОВ

* Изображение: “Светилището”, изд. Монт, София, 2018.