„Целунат от Бога” предлага еклектика от спираща дъха нарация в разнообразен стил. Разказите в сборника на Явор Цанев съчетават най-доброто от жанровата и нежанровата литература у нас.

Действието в откриващия разказ на книгата започва с наемането на квартира в предградията на града. Криминалният контингент не спи, а наемателят е готов да изиграе ролята на своеобразен блюстител на домашния уют и спокойствие. В хода на повествованието обаче се разкрива, че не само обирджиите, на които се натъква квартирантът, таят престъпни мисли. Мотивите и намеренията на наемателя за извършване на убийство се разкриват дедуктивно в разгъвките на сюжета. По такъв начин разказът „Квартирата” следва традициите на криминалната проза на По, Дойл и Кристи.

„Целунат от Бога”, дал заглавието на сборника, прави дисекция на ревността. Какво я провокира? Как да й се противодейства? Възможно ли е меркантилният самозабравил се циник да спре да се прави на бог? Това са основните въпроси, на които се търси отговор.

Endless Misery, вдъхновен от великия Стивън Кинг, щрихова психопрофила на идолизиращ любимата си метъл група тийнейджър.

„Неподвластен на времето” е научнофантастичен разказ, фюжън от „Война на световете”, „Космическа одисея” и „Междузвездни войни”. Воюващи фракции и оръжия за масово унищожение са описани с вещина и фин усет към детайла. Единственият въпрос, който гравитира в съзнанието ми в момента, е какво би станало, ако притежаваме абсолютен контрол върху времето. Отговорът му се загатва в ироничния завършек на повествованието. А, почти щях да забравя… Това е моят личен фаворит в сборника. Реверанс доземи за таланта на Явор!

Късчета метафизика откривам в разказа „Старото гробище”, в който юношеското любопитство се засища със свръхестествен контакт, контакт на плътта с божественото начало.

Пейнкилърите в едноименния разказ са същества с божествени способности, безподобни галактически лечители. Ако последната ни надежда за живот е в техните ръце, бихме ли предприели рисковано пътуване в пространствено-времевия континуум?

И ето че дойде и моментът да споделя за реминисценцията с великия Достоевски. „Записване на завещанието” напомня за философско-психологическата дилема на Разколников от „Престъпление и наказание” да подпише или да не подпише, да приеме завещанието на неугледния презрян лихвар или да не го приеме. Всяко наше решение си има цена, нали? А нотариусът, разказвач и главен герой на разказа, ще трябва да вземе най-тежкото такова.

„Овалният медальон” за мен е поезия в проза. Разкрива дълбокия вътрешен микрокосмос на многострадалния, запечатал спомена за любимата в предмет със сантиментална и… свръхестествена стойност. Разказът е анахроничен диалог с вечната класика „Овалния портрет” на Едгар Алан По.

Никога, ама никога не бива да бъркаме волското търпение с природната глупост или добротата на човек. „Домашната прислужница” е обезобразеното доказателство за това!

В „Песента на горещините” фантазията се сблъсква с реалността, за да пробуди от сън отдавна забравени митични дракони, а във „Вода при водата” Ктхулу призовава читателя към океанските дълбини.

„Най-четеният” пък е като Паганини сред писателите – като че ли сключил пакт с дявола. Отново фантастичното се среща с реалното, за да достави на читателя върховна наслада с много напрежение.

Във „Вампирите от предградието” и „Затвора” главните герои са престъпници, които понасят цялата тежест на съзнателния си избор да представляват най-низкия слой на обществото. И в двата разказа протагонистите попадат под жестоките удари на съдбата.

„Край дървото на Вси Светии” е логичното продължение на Рей-Бредбъриевия роман. Разказът следва типичния за американеца приказно-фантастичен наратив и разгърнато до максимум авторско въображение.

Изключително свежа е концепцията на „Сърдити небеса”.      За мен прочитът му е като римейк на „Добрия, лошия и злия” – започва с лек фюжън в стил спагети уестърн и хорър, добавя щипка взривоопасен Тарантино в иначе драматично-сатиричното повествование в самото начало. През цялото време в съзнанието ми се възпроизвежда Вагнеровият „Полет на валкюриите”… и така до кулминацията и развръзката, в които класическата музика се заменя с брутален дет метъл.

„Кладенецът” пък е изпълнен с надежди за изцеление. Това е вдъхновен от Йовков разказ и написан в традицията на класическата българската проза.

Сборникът „Целунат от Бога” съдържа богато жанрово разнообразие от творби с висока художествена стойност и изчистен авторски почерк. Явор Цанев е една от ярките звезди на съвременната българска писателска плеяда. Прочетете последното му фикционално отроче и веднага ще се убедите в думите ми.

           

Автор: Лъчезар ЙОРДАНОВ

*Изображение: Цанев, Яв. Целунат от Бога. Редактор: Кети Илиева. Изд. “Изток-Запад”, 2018.