В тъмната лятна нощ на небето грееше голяма жълта месечина. Звездите светеха като малки скъпоценни зрънца. Повяваше лек ветрец. После затихваше. В гората всички спяха. В далечината само се чуваха щурци, които свиреха със своите пилички.

На върха на стария дъб бухалът четеше книга. Използваше лунната светлина за нощна лампа. От далечината долетя закъснял гарван.

– Не е ли много тъмно да четеш, Бухльо? – попита черната птица.

– Не е, добре виждам – отговори бухалът и намести очилата си.

– А какво четеш?

– За човешката мъдрост.

– Какво е мъдрост?

– Сложна работа е… Тя е спасила човешкия род. Но му е причинявала и много нещастия…

– Не съм чувал за това. А кого наричаш мъдрец?

– Онзи, който знае как да живее… Например по-добре е да бъдеш сам, отколкото да имаш глупав приятел.

– Интересно! Аз пък се връщам от далечни земи. – побърза да се похвали гарванът.

– Какво се случва по света? Разкажи ми!

– Много неща видях каквито тук няма. Най-много се впечатлих от едни човеци, които се наричаха будисти и живееха в манастир. Животът им преминава според похвални и непохвални дела, за каквито тук не съм чувал.

– Кои са похвалните? – попита бухалът.

– Да дадеш на някого дъждобрана си, когато вали дъжд. Да събереш от земята едно оризово зърно или да върнеш свободата на птица. Това се брои за едно похвално дело.

– Друго?

– Да платиш дълговете на баща си, това се брои за десет похвални дела. Да дадеш носило, за да се премести болен човек – тридесет похвални дела. Да избавиш живота на едно дете – петдесет похвални дела. Да платиш погребението на един беден – също петдесет похвални дела. Да простиш един дълг – сто похвални дела. Да прочетеш една добра книга – също сто похвални дела.

– А има ли непохвални дела и каква е тарифата?

– Има! Да изровиш от земята едно насекомо зиме – едно непохвално дело. Да зацапаш книга или да се напиеш с вино – пет непохвални дела.

– Има ли още?

– Да. Да наругаеш дете – сто непохвални дела. Да обичаш жена си повече от родителите си – също сто непохвални дела.

– А кое е най-лошото нещо?

– Най-лошото, което можеш да направиш е да напишеш лоша книга. Тогава непохвалните дела нямат чет.

– Това е, приятелю… – въздъхна бухалът – ето я човешката мъдрост, за която чета в моята книга. Извини ме. Ще продължа да разлиствам страниците й. До утре. Лека нощ!

Бухалът остана на клоните на дъба до съмване, а гарванът се запиля някъде в тъмнината.

КРАЙ

 

Автор: Мирела КОСТАДИНОВА

* Снимка: личен архив

* Текстът ще бъде включен в детската книга “ЧЕРВЕНИТЕ МИШКИ”, с автор Мирела Костадинова. Изданието ще съдържа приказки за справедливостта, честността, приятелството, гордостта и други нравствени ценности.