На първи октомври търновския „Клуб Седем” приюти поетическите души на пишещи от различни възрасти. Приятелската атмосфера и хармоничните стихове направиха честването на Световния ден на поезията истински празник на духа и културата.

Модератор на събитието беше Емил Йорданов.

Вечерта започна с рецитал на „Химна на „Клуб Седем” с автор Марияна Димитрова. След това свои стихове четоха поетите Петър Пацев, Райна Недялкова, Невена Маркова, Албена Стефанова, Марияна Димитрова, Антонина Иванова – най-младата поетеса, за която скоро предстои поетически дебют, и прозаикът Явор Перфанов.

Сред специалните гости беше академик Христо Панев, който също сподели изяществото на лириката си.

Атмосферата в заведението беше наситена с пъстротата на художествените сравнения и метафори. Вечерта приключи с непринудени разговори между участниците на по чашка питие.

За тези, които пропуснаха да бъдат на празника с нас, предлагаме три от прочетените стихотворения в редовете по-долу.

Автор: Лъчезар ЙОРДАНОВ

***

Знаеш ли, свиква се с
всичко…
С това, че ги има,
с това, че ги няма,
с това, че налагат ти
поредна забрана…

Свиква се с всичко, да
знаеш!
Днес ще си тук, а за утре
нехаеш…
Има те, няма те и пак ще
си траеш,
защото може по-зле да е,
знаеш…

Воля се иска… (и често
я има).
Но на кого ли му стиска?
На когото му стиска, в
замяна награда ще иска…
И пак си в началото…

А началото – трудно,
зловещо,
стряска те лесно всяко
по-трудничко нещо…
и бягаш, и викаш,
и своите думи сам не
разбираш…
И става ти тъжно…
И често си мислиш да
спреш,
а спреш ли, сгазен от
другите тичащи ти ще
умреш…

Но пак ще повторя, и тук
ще се спра- с всичко се
свиква, дори и с „това”.

Антонина Иванова

 

Не с очите виж ме, не с очите,
с прелялите вълни от дълбините,
разплискай се, безкрая си разлей
и тихичко с душата ми се слей.

Не с очите виж ме, не с очите,
с дъха на семенце в скалите,
повикай в тебе Слънце и дъжда,
в едно със мен да дишаш Свобода.

Не с очите виж ме, не с очите,
със пеещите струни на звездите,
пръсни вълшебна музика, сияй
и в песен от сърцето ме извай.

Не с очите виж ме, не с очите…

Марияна Димитрова – Алани Мени
12. 09. 2018 г.

 

Посяла обич в нечия
душа…
Оставила след себе си
пътека…
На лист хартия-огнени
слова…
Рисувам… Във душите ви
полека…
И искам да усмихна нечий
ден.
Сълза в душата да
Изтрия…
Това е истината днес за
мен…
Душата ми… На лист
хартия…
Дали успявам да го
сторя?
Не знам… И стига ми това

Словата вместо мен
говорят…
Усмихнала съм нечия
Душа!

Райна Недялкова
1. 10. 2018 г.

 

Виж още

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!