На първи октомври търновския „Клуб Седем” приюти поетическите души на пишещи от различни възрасти. Приятелската атмосфера и хармоничните стихове направиха честването на Световния ден на поезията истински празник на духа и културата.

Модератор на събитието беше Емил Йорданов.

Вечерта започна с рецитал на „Химна на „Клуб Седем” с автор Марияна Димитрова. След това свои стихове четоха поетите Петър Пацев, Райна Недялкова, Невена Маркова, Албена Стефанова, Марияна Димитрова, Антонина Иванова – най-младата поетеса, за която скоро предстои поетически дебют, и прозаикът Явор Перфанов.

Сред специалните гости беше академик Христо Панев, който също сподели изяществото на лириката си.

Атмосферата в заведението беше наситена с пъстротата на художествените сравнения и метафори. Вечерта приключи с непринудени разговори между участниците на по чашка питие.

За тези, които пропуснаха да бъдат на празника с нас, предлагаме три от прочетените стихотворения в редовете по-долу.

Автор: Лъчезар ЙОРДАНОВ

***

Знаеш ли, свиква се с
всичко…
С това, че ги има,
с това, че ги няма,
с това, че налагат ти
поредна забрана…

Свиква се с всичко, да
знаеш!
Днес ще си тук, а за утре
нехаеш…
Има те, няма те и пак ще
си траеш,
защото може по-зле да е,
знаеш…

Воля се иска… (и често
я има).
Но на кого ли му стиска?
На когото му стиска, в
замяна награда ще иска…
И пак си в началото…

А началото – трудно,
зловещо,
стряска те лесно всяко
по-трудничко нещо…
и бягаш, и викаш,
и своите думи сам не
разбираш…
И става ти тъжно…
И често си мислиш да
спреш,
а спреш ли, сгазен от
другите тичащи ти ще
умреш…

Но пак ще повторя, и тук
ще се спра- с всичко се
свиква, дори и с „това”.

Антонина Иванова

 

Не с очите виж ме, не с очите,
с прелялите вълни от дълбините,
разплискай се, безкрая си разлей
и тихичко с душата ми се слей.

Не с очите виж ме, не с очите,
с дъха на семенце в скалите,
повикай в тебе Слънце и дъжда,
в едно със мен да дишаш Свобода.

Не с очите виж ме, не с очите,
със пеещите струни на звездите,
пръсни вълшебна музика, сияй
и в песен от сърцето ме извай.

Не с очите виж ме, не с очите…

Марияна Димитрова – Алани Мени
12. 09. 2018 г.

 

Посяла обич в нечия
душа…
Оставила след себе си
пътека…
На лист хартия-огнени
слова…
Рисувам… Във душите ви
полека…
И искам да усмихна нечий
ден.
Сълза в душата да
Изтрия…
Това е истината днес за
мен…
Душата ми… На лист
хартия…
Дали успявам да го
сторя?
Не знам… И стига ми това

Словата вместо мен
говорят…
Усмихнала съм нечия
Душа!

Райна Недялкова
1. 10. 2018 г.

 

Виж още

Inline
Inline