На ужасния вредител и подстрекател. Ти си виновен!

 

С мен ли си?

Дръж се.

Знам, че ти се вие свят. От кръвозагубата е. Дръж се, не заспивай! Още малко остана!

Кра… Точно така, красива си. Най-красивата жена, която съм виждала.

О, тези съвършени крака! Те първи ми привлякоха вниманието, знаеш ли? Само като те видях да пресичаш, с онзи клин на бели коледни еленчета, изпънат по най-прекрасните крака на света… О, боже, само как се стягаха и завъртаха при всяка крачка съвършените полукълба на дупето ти!

Ти цялата си самото съвършенство, но краката ти, о, краката ти… Следях те и те сънувах, сънувах те и те следях…

Не?

Не си ме забелязала ли?

Разбира се, че няма да ме забележиш. Хората като теб не обръщат внимание на посредственото. А на грозното – още по-малко.

Гро… Да, грозна съм. Хубаво ме виж: рядка косица, нос като копче, бузи на хамстер,  цици до кръста… Дебела съм, викаш? Ами да, те онези като теб мислят, че “диета” е екзотично филипинско растение и не е слаб и красив само онзи, който не го желае достатъчно силно. А истината е, че ти си отнесла джакпота на генетичната лотария, пък за мен е останала късата клечка…

Обаче, да знаеш, може да съм грозна отвън, но съм красива отвътре.

И положението съвсем скоро ще се промени.

Кол… А, Коледа? Да, Бъдни вечер е! Дядо Коледа шиба елените с камшика, за да успее навреме с подаръците за послушните деца.

Ти… послушна ли си била?

Да?

Котенце, не ме лъжи! От миналата Коледа те следя. И знаеш ли какво видях?

Виждам, че знаеш – я как ококори очи и сънят е забравен!

Точно така: видях всичко, което правеше.

Безсрамница.

Мръсница.

Пачавра!

Колкото си красива отвън, толкова си гнусна отвътре.

Но и това съвсем скоро ще се промени…

Не, не се дърпай, нали затова съм подплатила каишите, с които си вързана за масата – да не насиним прекрасната ти кожа, да не охлузим нежните ти китки и глезени… не искам утре да ме боли.

 

С мен ли си?

Дръж се.

Знам, че сърцето ти прескача. От кръвозагубата е. Дръж се, не заспивай! Съвсем мъничко остана.

Ка… Какво ще ти правя ли?

Както виждаш, източвам кръвта ти. Сериозен учен съм, не се притеснявай, всичко е строго по правилата. Когато животът ти сервира лимони, правиш си лимонада, а ако изтеглиш късата клечка – изобретяваш как да я удължиш изкуствено. В моя случай това стана още в трети курс, когато попаднах на оръфано, старо издание на “Окултна етерна физика” на Лейн и от бележките в полетата на книгата научих, че през последната третина на декември мембраната на астралното е най-тънка, а точно в 23:59 навръх Коледа изтънява толкова, че на душите им е нужно само едно побутване да се излеят от телесната си обвивка…

Сега какво правя ли?

Слагам ти шлем с електроди. Както виждаш, свързан е с онази радиостанция.

Етерна физика, нали се сещаш? Радиовълни, с други думи. На теб е приемникът.

Не, не се дърпай, и бездруго вените ти са почти колабирали!

Абокат ти слагам, как иначе искаш да ти прелея кръвта си?

Стой ти казах, ще пукна вената!

Ето, видя ли, почти не болеше

Дванайсет без две минути е.

Време е да си сложа шлема и аз. На мен обаче е предавателят.

Виж, връзвам и моя абокат със системата. Кръвта ми тръгва по прозрачната тръбичка помежду ни…

Какво е това дето стърчи между ребрата ти ли? Казва се “Ин пулс” и съвсем наскоро излезе на пазара. Да, от него може да ми остане белег, но изкуството иска жертви, а и четири сантиметра разрез е нищо работа. За какво служи уредът ли? С него се рестартира сърцето.

За… За какво ми е? Ами че след минута сърцето ти ще спре. Няма как да ползвам дефибрилатор, както лежа и на свой ред изкървявам до смърт във вените ти, нали?

Точно в полунощ душата ти ще отлети през изтънялата астрална мембрана и ще иде по дяволите, но кръвта ми вече ще се плиска в тялото ти, така че ще мога да включа ин-пулса и веднага след него и радиостанцията, за да се устреми душата ми по етера помежду ни…

Как защо – нали ти казах, че ще поправя положението?

Чуваш ли, часовниците започват да бият полунощ!

Когато се събудя в коледното утро, колкото съм красива отвътре, толкова съвършена ще съм станала и отвън.

 

Автор: Елена ПАВЛОВА

* Изображение: www.flickr.com