Михаил Вешим – разказвач на месец февруари в Столична библиотека
Снимка: Столична библиотека
В сряда /21 февруари 2018 г./ се проведе втората среща от поредицата „Разказвач на месеца“, организирана от Столичната библиотека. В главната роля влезе Михаил Вешим, а замисълът на събитието беше обусловен още преди започването му – разказвачът да разговаря сам със себе си, за да има интересен събеседник. По тази причина в разговора ще се включи и публиката.
Авторът на стотици фейлетони, разкази и няколко романа проведе наистина интересен диалог със себе си и публиката, разказвайки забавни истории за творческото си развитие, срещите му с различни писатели, пътуванията му из България и чужбина.
Михаил Вешим успя да засегне и много актуални теми за обществото, но същевременно, с неговия точен и фин хумор, да разсмее слушащите го, извеждайки на преден план неща от ежедневието, които дотолкова са заседнали в обществените разбирания за правилно и неправилно, че дори не ги забелязваме.
„Виждам неща, които другите не виждат. Опитът и работата ми във в. „Стършел“ са ме накарали с критично око да наблюдавам живота. Много се зарадвам като чуя за наградите „Аскер“! Не може най-големите театрални награди да се казват аскер, особено в България, където „аскер“ е кодирано в националната ни памет като понятие, което знаете какви асоциации предизвиква. Представяте ли си в Полша националната награда за театър да се казва „солдать“ или в Израел – „Вермахт“?!
Снимка: Столична библиотека
За пример да вземем и друго нещо. Алеко ми е любим образ, не случайно го споменавам. На едно събиране по случай 150-годишнината на Алеко Константинов, при тогавашната вицепрезидентка Маргарита Попова, трябваше да предложим какви мероприятия да организираме по случай годишнината. Започват да правят списък от мероприятия и учените, които бяха там, щяха да правят научна конференция, туристическите дружества предложиха туристите да изкачат Черни връх, а аз им казах, че ако наистина искат да се запомни тази годишнина на Алеко Константинов, да махнат лика му от банкнотата от сто лева, това е кощунство с паметта му! Един безсребърник има в българската литература, който е казвал, че се чувства щастлив, защото няма една стотинка в джоба и това е Алеко Константинов. Те го сложиха на банкнотата от сто лева, защото министърът на финансите и хората в министерството нямат усет за тези работи и какво стана?! Бай Ганьо сложи Алеко в джоба си, в буквалния смисъл на думата! Това го пиша и го казвам, но откакто го говоря, все по-рядко виждам банкнота от сто лева в джоба си! (смее се) Накрая г-жа Маргарита попова каза: „О, това е много сложно! По-добре да изкачим Черни връх!“ Така завърши тази моя кауза, но аз не съм се отказал от нея!“
Сатирикът обърна внимание и на промените, които навлизат в създаването на хумор днес и възприятието му от читатели, зрители и слушатели.
„Иска ми се да напиша една малка книжка за възпитание на чувството, чувството за хумор, защото ми идват в повече простотиите в хумора, на които се нагледахме от телевизията и от къде ли не. Като човек, който се занимава с това нещо, много внимавам в нещата, които пиша да няма мръсни думи. Това не е от някакъв пуризъм или да не знам мръсни думи, а ми се иска да покажа, че хумор може да се прави и по друг начин. Не да ви кажа „Сега ще ви пусна една червена точка и ще ви кажа някоя страшна простотия, а вие трябва да се смеете.“ Тези неща се излъчват по национални телевизии, повтарят се и хората мислят, че това е хуморът. Колкото по-просташки се шегуваме, значи сме по-смешни. Не ми се иска да е така.“
Такива и още много други истории разказваше през цялото време Михаил Вешим. Чрез тях той накара хората в залата, смеейки се да се замислят за някои важни неща, касаещи българското общество и управлението на държавата ни.
Писателят представи и новата си книга „Оксиморон“, за която каза, че дълго се е колебаел какъв жанр да определи за него като най-точен. Той сподели, че този роман е някак по-абсурден спрямо другите му, които са реалистични. Първо е смятал да стигне по-далеч в експериментирането си върху това произведение и да напише целия роман без пълен член, но поради доста неграмотно написани неумишлено текстове, които присъстват на българския книжен пазар, редакторът на неговата книга не е одобрил идеята. Относно героя на романа Вешим разкри, че е езиковед, ГМО, оксиморон и някакъв парадокс, който го няма в живия живот. „ Абсурдът е много близък до реалността, за да го повярваш!“ – обобщи за финал авторът.
* Заглавна снимка на публикацията – www.bnr.bg
