Дай още едно – Николай Фенерски

Публикувано от Екип Tetradkata.com на

– Не те ли е страх?

– От какво да ме е страх? Ще ми бъде третото… Първото от Бога, второто от човека, третото от… Е, хайде сега, нищо няма да ми стане.

– А четвърто ще има ли?

– Не вярвам. Едва ли. Би било прекалено. Тогава вече бих се замислил.

– Хм… Слушал съм ги такива. Добре, ще ти налея.

Барманът ми наля.

– Третото не е проблем, ако няма четвърто. Макар че и от три големи също ми е призлявало. Но това става когато освен алкохола употребя и много храна. Събуждам се нощем, когато сънотворният ефект от водката премине, защото стомахът ми е претоварен и не позволява на тялото ми да спи, сърцето е твърде забързано. Във вените ми още текат градуси и отрови, а освен всичко трябва и да храносмилам тежки неща. Става страшно. Пулсът ми става слаб и много учестен до един миг, когато сърцето почва да компенсира и си удря камшика да препуска в галоп. Като добавиш и паниката ми, то направо се побърква, лудост чиста. Ускорява се до един много чуден миг, когато вече почвам да си мисля, че това е краят и просто оттам нататък няма да има накъде да ускорява. И ще колабира. Не знам имам ли телесен физиологичен механизъм за справяне с такива кризи, имам ли предпазител, бушон, който да попречи да умра. Но усещам огромна вътрешна нестабилност. Несигурност и риск за живота ми. Това чувство е ужасяващо. Сякаш животът ми виси на косъм. Може и да е така наистина. Може би в такива моменти инфарктът наистина ме дебне зад ъгъла. А може и да е обикновен страх. Заради тия усещания разпитвам хората, преживели инфаркт или инсулт. Разказват ми и се успокоявам. Нищо такова не съм усещал. Знаеш ли какво е паник атака? И такива имах преди години. После минаха, изпариха се. Но тия махмурлийските състояния останаха. По време на махмурлук нещата са съвсем зле. Нощните кризи са нещо различно. През нощта сърцето се разхлопва, има пет-шест страшни минути. Но те отминават. После чета до сутринта и изтрезнявам напълно.

Докато при махмурлук се усещам пиян през целия следващ ден. Симптомите всеки път стават все по-разнообразни. Кошмарът става толкова силен, че давам обет ако оцелея и не пукна, повече никога да не слагам капка алкохол в устата си.

Ако по време на махмурлука се издебна някак и вкарам изневиделица едно малко, нещата се понаместват. Тогава и изтрезняването идва по-спокойно. Но самото издебване е труден процес, защото има опасност от непредвидими последствия. Ако количеството е непремерено, стомахът се преобръща в няколко салта, а сърцето направо спира да бие за половин минута. Абе, или трябва да се яде, или да се пие. Не може и двете едновременно. Добрите пиячи само пият, не ядат.

Знаеш ли, че напоследък ме е страх да не се напия. Но не само заради махмурлука и кризите. Изпитвам ужас от моментите, в които умът ми няма да работи, няма да го усещам функциониращ нормално, спокоен и трезвен. Чист. Това са дълги часове на липса на кондиция. Безкрайни мигове на мрак и лепкавост, мъгла и тежест. Страх от безвремие. От дебелокожие на душата. От липсата на чувство за време. Отлитат едни часове – къде са отишли!? Викат ми „отпусни се“, добре. Да се отпусна. Ама като не помня как ставаше това? Хората около мен все още притежават това свойство. Спират да мислят, отпускат се, пият по много и цяла вечер, на следващия ден им е малко криво, но не правят проблем, преодоляват го някак без усложнения. А аз не умея. Някога умеех. Някога отвързвах конете и те вилнееха на воля по поляните, а състоянието на махмурлук ме въодушевяваше, носеше ми вдъхновение, нови мисли и идеи, освен това имах и много апетит за секс. Това ме лекуваше най-бързо. Всяка физическа активност лекува махмурлука, пробвай. Няма друг лек за мен и до днес. Тичам, карам колело и ми минава до вечерта.

Но това „отпусни се“ вече ми затъпя страшно. Не искам да се отпускам. Искам да съм стегнат. Сигурно е от годините. Нямам време за губене. Искам да съм сериозен или весел, без да съм с няколко промила в кръвта. Това е усещането за контрол. Със сигурност е някаква нова фобия. И в самолет ме е страх точно от това, че някой друг контролира всичко. Само че при алкохола имам избор, не пия и съм под контрол. А като изпия четири големи, някой ми краде часовете и дните. Не искам да ме крадат и ограбват. Не понасям да не съм с ума си, да съм в състояние на лудост, аз съм тук, тялото ми е тук натежало и грохнало, а умът ми липсва, изчезнал някъде. Губя и краткосрочна памет, не мога да си спомня за какво сме говорили преди две минути. И с пияния си и прекалено изострен усет, с болнавата си душа схващам цялата подигравка много по-ярко, разбирам как точно съм се хванал в капана. Тогава започва една жалка и жалкарска битка със звяра в мен. И той побеждава. Поне до момента на изтрезняването и покаянието, това егоистично, сантиментално, емоционално, психотично копеленце… Душевно, глупаво, самосъжалително, наивно, лабилно, лъжливо и лицемерно копеленце. Долно, криво, заядливо и изродено. Наследило всички пороци на всички предци, още от Адам и Ева. Ревливо и нещастно създание. Не искам да го срещам.

– Сигурен ли си, че тази нощ няма пак да го срещнеш? Триста грама твърд алкохол не са малко. Това е поне промил и половина.

– Като каза триста грама, дай още едно! Свърши, виж. Метнах и това в мивката.

– Сигурен ли си? В момента ще изиграя ролята на съвест. Не е в мой интерес. Но по-добре да ти го кажа. Недей!

– Дей – недей, това е положението. Дай още едно. Няма по-страшно изречение. Това е изречението на ада. Тук прекрачвам границата и може би утре ще умра. Или ще преживея поредния си махмурлук, както си му е редът, с всичките му заклеванки повече никога да не пия. Дяволът пак ме излъга.

– Хайде сега, дяволът. Все дяволът ви е виновен, че вие нямате мярка. Ти сам си дойде. И сам си го наливаш в гърлото.

– Прав си. Винаги е доброволно. Забелязал ли си? Феномен. Падението винаги е собственоръчно подписано и доброволно. Може и да ти зададат въпрос. Със сигурност ще го направят. Ще те попитат – искаш ли. На всеки, родил се на Земята, му задават въпрос. Но отговорът му си е лично твоя безотговорност. Казал си. Плащам. И си тръгвам. Без четвърто!

Автор: Николай ФЕНЕРСКИ

* Снимка: личен архив

TetraDkaTa