„Произходът” на визионерските книги или защо трябва да прочетем новия роман на Дан Браун – Лъчезар Йорданов
Съществува фундаментална разлика между религията, основана на авторитета, и науката, положена върху наблюдението и разума. Науката ще победи, защото върши работа.
Стивън Хокинг
Някога Джордж Оруел е казал: „Най-добрите книги са тези, които ти казват това, което вече знаеш”. Днес Дан Браун ни казва: „Най-добрите книги са тези, които ти казват това, което едва ли знаеш, и те подготвят за онова, което предстои да се случи в близкото бъдеще”.
Откъде идваме? Къде отиваме?
Отговорите на тези въпроси са били търсени през цялата ни история. И когато човек не е успял да открие рационалност в поведението на вселената, е решил, че има някаква тайнствена божествена намеса.
Пригответе се да преосмислите отношението си към религията и науката, докато търсите отговорите на двата фундаментални за човечеството въпроса:
Откъде идваме? Къде отиваме?
… в новия роман на Дан Браун „Произход”.
Петата книга с любимия на милиони професор Лангдън изобилства от научни теории и факти.
Нарастващото напрежение при разгръщането на сюжетните линии е за сметка на фундаментално научно откритие, а не толкова за разкриване на мотивите за извършване на престъпление от антагонистите, както е характерно за повечето трилъри.
Еволюционната биология и астрофизиката са по-модерни от всякога. Защото намират място в света на художественото слово по неповторим начин.
И този път Дан Браун успява да провокира читателя. Поне при мен успя.
След като прочетох романа, си зададох няколко въпроса.
Възможно ли е светът да продължи да съществува без религия? И ако може, хората ще се обединят ли за благото на планетата? Човекът ще бъде ли способен да настрои моралния си компас, ако загуби душевността си в ерата на съвременните технологии? Любовта познава ли граници отвъд общоприетите норми на религиозния консерватизъм и отговорността пред обществото?
Пореден ден прехвърлям на ум всякакви предположения и търся отговори с висока степен на рационалност. Колкото по-често си възпроизвеждам въпросите, толкова по-интересни отговори откривам. Но признавам, някои от тях бяха плашещи. Плашещи като визията за бъдещето на човечеството в романа.
Защото ни предстоят дълбоки промени както във физически осезаемия свят, така и в духовния.
Въпреки всичко позитивният тон в книгата преобладава, защото според Дан Браун ни очаква един прекрасен нов свят, в който хората ще могат да се концентрират върху трайните решения на съвременните глобални проблеми.
„Произход” не е типичен трилър. Той е по-скоро визионерска книга.
Темите за огромния потенциал на човешкия ум, съхраняването на морала и чувствата, дори и в най-причудлива форма – като изкуствения интелект – са толкова увлекателно разгледани, че на определени моменти читателят е неспособен да остави книгата. Докато не намери отговорите на блъскащите се в главата му въпроси.
Има още нещо интересно, което прави впечатление по отношение на художествената стойност на романа. Според него смисълът на жертвоготовността се крие в животворното запалване на огъня на просвещението. Така Брауновия герой Едмънд Кърш се превръща в символ на Спасението чрез изкупване на религиозното (и въобще духовно) невежество на човечеството.
Дан Браун ни нашепна, че сме чеда на вселенските закони. Но все пак кой ги пише тези закони?