Снегът не заваля – Виолета Христова

И помня как снегът не заваля. И как не се стъмни докрай небето. И нямаше нагоре стъпала, водеха надолу – към мазето. От думите пристигна тъмен звук, а беше невъзможно да е тъмен. И нито сняг, и нито бял памук, в който слабостта ми да потъне. Плачливият апостол на съня Прочетете повече…

TetraDkaTa