Георги Константинов е един от най-известните български поети и днес разговаря с екипа на Tetradkata.com, за да сподели някои от неговите писателски тайни. Ще имате възможност да прочетете литературните му предпочитания, ще разберете какъв вид занимание е четенето и създаването на литература. Поетът, докоснал със стиховете си много почитатели на поезията, днес разкрива интересни факти около творчеството си. Един разговор за любовта, за същността на поезията и за новите проекти.

 

Tetradkata.com: Здравейте, г-н Константинов.  Благодарим, че уважихте поканата на екипа ни за това интервю.

Георги Константинов: Здравейте и благодаря за поканата. Мисля, че вече имаме трайна  творческа връзка – публикувал съм във вашия сайт повече от десет стихотворения. А в издадения от вас календар за 2020 година на страницата „Месец Юни” е поместено моето стихотворение „Сърф”. Благодаря и за това.

Tetradkata.com: Най-често започваме разговорите с нашите събеседници с въпроса „Какво е за вас литературата?”, но сякаш сега ми се иска да Ви попитам: какво направи литературата с вас и вие с нея?

Георги Константинов: Неотдавна поетът Бил Волак, правейки интервю с мен за американското електронно списание EMTY MIRROR, ми зададе още в началото на разговора подобен общ въпрос. Отговорих тогава още по-общо: ” Ще си позволя да кажа: „Не аз избрах поезията като посока в живота си – тя избра мен”.

Всъщност още в моето юношество, когато написах първите си стихове, при мен се получи нещо като взаимен избор в любовта. Може би затова в моите отношения с литературата има неподправен и негаснещ идеализъм.Това ме опази от търсене на материални или други дивиденти, от съглашателство с временни обществени ситуации, от следване на графомански моди и др. Често това ми е давало кураж да вървя против общовъзприетото течение.

От друга страна – силната ми обич към поезията ме задължаваше да не разчитам само на божата искра в мен, а да увеличавам, доколкото е възможно, творческата си ерудиция и житейските си познания, пазейки се от манталитета на „литературен чиновник” – т.е. да не губя своята артистичност, доколкото я имам, и при най-груби обстоятелства… И да имам уважение към всичко, свързано с литературата: към действителните световни и български шедьоври (и най-напред: добре да ги познавам), към младите обещаващи автори, към читателите и особено – към читателите на поезия. Ще ви кажа, че всичко това се постига нелесно и не само с външна упоритост, а със всеотдайна любов.

Tetradkata.com: Вие сте автор на десетки книги с поезия и един от най-утвърдените български поети – бихте ли споделили как започнахте да се увличате в писането?

Георги Константинов: Мисля, че до голяма степен вече отговорих. Първите си стихове написах в родния си град  Плевен на 16 години. Повечето от тях бяха публикувани в софийското ученическо списание „Родна реч”. И след година и половина получих новогодишната награда на списанието за най-хубави стихове…Излишно е да казвам, че още на 16-17 годишна възраст усещах, че поезията ме владее съдбовно. А когато се появи на бял свят  моята първа стихосбирка „Една усмивка ми е столица”  (1967 г. – бях още студент, специалност „Българска филология“), книгата изчезна за няколко дни от книжарниците. И въпреки, че имаше и няколко унищожителни рецензии за нея (редом с добрите), бях абсолютно убеден, че точно това е моята писта.

Tetradkata.com: Спасителен бряг ли е литературата и ако е такъв, от какво Ви спасява?

Георги Константинов: Позволи ми да променя известното сравнение: литературата е голямо просторно море, което понякога ме е спасявало от брега. Истинските хора на литературното море винаги са търсели и неведнъж са получавали в него вътрешна свобода и независимост. Вероятно в него ми е било спасението и от дребнавия практицизъм, нашенската завист, политиканския конформизъм и други такива. Дано литературното море ни бъде спасително и от злокобния вирус, който ни заплашва напоследък… Простете ми опита за тъмен хумор.

Tetradkata.com: Кои са любимите Ви книги?

Георги Константинов: Ще споделя какво ми каза една читателка – художник по професия – за моите стихове: „Допадат ми, защото в тях, освен много прочетени книги, има човек!”

За чисто човешкото начало вече споменах. А любимите ми книги наистина са много: пиесите на Шекспир, приказките на Андерсен, поезията и прозата на Лермонтов, „Война и мир” от Лев Толстой, „Стръкчета трева” от Уитман, „Тихият Дон” от Шолохов, „Мадам Бовари” от Флобер, „Престъпление и наказание” от Достоевски, поезията на Константинос Кафавис – май ще ми трябват поне две страници да изброя всичките. И все пак да спомена българските книги: „Записки по българските въстания” от Захарий Стоянов, „Епопея на забравените” и „Чичовци” от Вазов, стиховете на Ботев, Яворов, Дебелянов, Вапцаров, поемата „Септември” на Гео Милев; романите „Поручик Бенц” и „Осъдени души” от  Димитър Димов, „Време разделно” от Антон Дончев и немалко още. От новата вълна силно впечатление ми правят книгите на Здравка Евтимова и романът „Елада Пиньо и времето” на Керанка Ангелова – мисля, тези изключителни авторки са недстатъчно осветени в днешния литературен ден.

Tetradkata.com: Има ли теми, от които страните в творчеството Ви?

Георги Константинов: Страня от темите, които не ме вълнуват истински. Иначе погледнато – целият земен, пък и небесен живот (доколкото го познаваме)  принадлежи на литературата. Всъщност литературата е другият паралелен свят, в който, може би не всички, живеем. Литературата задава важни въпроси и неведнъж  е давала най-мъдрите отговори. Ето какво казва в своя роман Керанка Ангелова: „Смисълът да съществуваш е да започнеш да питаш какъв е смисълът да съществуваш”.

Tetradkata.com: Съвсем скоро излезе Вашата нова стихосбирка „Непадаща звезда”. Премиерата беше отложена заради обстановката, в която се намираме в момента; но бихте ли споделили предпремиерно, какво да очакват читателите в нея, тъй като това е дългоочаквано събитие за Вашите почитатели?

Георги Константинов: След неотдавнашната поява на томчето „Колхида” с избрани от предишни години мои стихотворения (изборът им е нправен от поета Маргарит Жеков), сега се появи на бял свят напълно новата моя стихосбирка „Непадаща звезда”. Тя съдържа около 80 съвсем нови мои стихотворения, доста от които са посветени на най-великото човешко чувства – Любовта. Стиховете за любовта са най-вече в големия цикъл „Петияат сезон”. Всъщност циклите в книгата са различни по характер. Имената им сами говорят: „Малко преди полунощ”, „Слава на дребно”, „Сълза в дъжда” и др. Повече от 20 сатирични стихотворения са събрани в цикъла „Кафе от ръж”… Днешният ден дава много основания за сатирична поезия. Стремял съм се цялата стихосбирка да бъде пронизана от всеобщо чувство за истинност. Да си припомним евангелските думи: „Истината ще те направи свободен”.

Tetradkata.com: Ако трябва да  опишете любовта с две думи, кои бихте избрали?

Георги Константинов: Казал съм го в предишно стихотворение: Любовта е нежно робство.

Tetradkata.com: Според Вас – какво е състоянието на българския културен живот през последните години?

Георги Константинов: Ще повторя свой малко драстичен израз от преди време: „Българската култура най-често е девета дупка на кавала. А понякога – кавал изобщо няма!”

Tetradkata.com: За финал. Какво ще пожелаете на читателите на Tetradkata.com?

Пожелавам на вас и читателите на “Тетрадката” здраве, кураж и вдъхновение в това трудно време!

* Снимка: личен архив