Един от първите ѝ най-ярки спомени, казва Елена Павлова, е „разказването“ с книга в ръка, още много преди буквите да придобият значение за нея. Първата й самостоятелно прочетена книга е „Гробищен свят“ на Клифърд Саймък и, малко или много, това предопределя посоката, накъдето плава корабът на фантазията й – чете, пише и в последствие превежда основно фантастика, фентъзи и хорър, с леки забежки към трилъри и криминалета.

Първата си награда за разказ получава едва на тринайсет години и то на конкурс за възрастни. И не спира с конкурсите – списъкът с наградите й е доста дълъг, а през последните няколко години засилената конкурсна дейност покрай новите й сборници с разкази и детската „Камен и пиратите от 5.Г“ й донесе богат букет призове, включително поредица първи награди в най-разнообразни конкурси, парадоксално – не само за фантастични, но и за разкази на съвременна тематика.

Елена е един от българските автори на книги-игри от зората на жанра; под псевдонимите Кристофър Макдоуел и Върджил Дриймънд е публикувала над 25. „Нормални“ книги има вече 11, включително трилъри, фантастика и хорър; за млада публика са поредицата от четири тома по мотиви на „Пръстенът на нибелунга“ и споменатият вече „Камен и пиратите от 5.Г“.

Освен с писане се занимава и с преводи – първия прави още през далечната 1991 г. („Фондация и Империя“ на Айзък Азимов) и оттогава насам е сложила името си в карето на книги на много и знаменити автори – Стивън Кинг, Дийн Кунц, Робърт Маккамън, Роджър Зелазни и др. С превода си на „Слепоглед“ на Питър Уотс беше включена в шортлиста за наградата „Кръстан Дянков“. Превежда също така трилъри и криминална литература, публицистика и научнопопулярна литература, както и съвременни романи, сред които изпъкват класическият „Момчешки живот“ на Робърт Маккамън и „Двойна прожекция“ на Оуен Кинг. Особено любими са й първата трилогия за Черния отряд на Глен Кук и „Забранете тази книга!“ на Алън Грац.

Елена слуша предимно (ню) метъл и е феминистка и войнстваща атеистка.

Писателката се съгласи да даде интервю за Tetradkata.com по повод излизането на нейната книга-игра “Ринглас и боговете близнаци”. Приятно четене.

 ***

 

Tetradkata.com: Повечето твои (по)читатели те свързват с жанровата литература, но ти си автор и на книги-игри. Наскоро научихме, че си готова с нов проект за книга-игра със заглавие „Ринглас и боговете близнаци”. Би ли ни споделила повече за него?

Елена Павлова: Преди около вече… четири години Ателие за детска литература „Горната земя“ започна програмата си за издаване на български автори „наобратно“: като си подбира интересни писатели и им поръчва книги. Първопроходец беше Калоян Захариев със супер-сладката си приключенска серия, следващата година имахме и хорър за деца от Явор Цанев, юношеска поезия, както и магически реализъм. Тази година очакваме фентъзи (на Сашо Драганов, преводачът на Риърдън), детска фантастика с исторически елементи на Петя Александрова и съвременен влюбен роман на Гергана Йоханова… и моята книга-игра. Максимално жанрово разнообразие е ключовата дума в случая.

Признавам си, че беше и удоволствие, и краста да се завърна в света на КИ за пореден път. Защо точно с Ринглас? Първо, защото е познат на старите фенове герой от свят с „класическо“ фентъзи, за който вече има издадени две КИ и две поредици разкази навремето (и принципно могат да се намерят и от новите почитатели), второ – защото обичам света на Тилдар и държа „на педал“ и фентъзи роман за него.  Казано накратко, Ринглас извади късата клечка и се сдоби с голямо приключение. Съвсем буквално „голямо“.

Tetradkata.com: От колко епизода/глави е съставена книгата и да очакваме ли шеметни сюжетни обрати?

Елена Павлова: 543 епизода, което си е доста множко за КИ. Шеметни обрати има доста (поне три са) и все още се притеснявам дали случващото се е достатъчно разбираемо за по-начинаещите читатели; въпреки че съм се постарала, по който и път да се мине, играчът да може да събере достатъчно информация, за да се досети и сам какво всъщност се случва. С едно изключение – последният обрат преди щастливия финал.

Тук, естествено, трябва да вметна, че в книгата-игра действието зависи от изборите на онзи, който я държи в ръка. Тя не е просто книга, а мащабен инженерен проект и, колкото повече епизода има, толкова е по-трудна за структуриране. Има няколко начина за изработката на КИ като скеле; като правило това става с предварителен план и подготовка на поне приблизителна схема на разклонението на епизодите.  Аз лично открай време ги правя така, както и пиша книгите и разказите си – имам бегла идея какво ще се случи, но оставям историята да ме води. Което не винаги е най-добрият вариант, особено за мащабни КИ като тази, така че със сигурност тя си има хубавите страни, както и недостатъците. Но от линейност на изборите не страда, определено.

Tetradkata.com: Какви трудности изпита по време на писането?

Елена Павлова: Всъщност основният е огромният обем на проекта. (Следва мърморкане) Остарявам и постоянно ми го напомнят всякакви дребни глупости. Едно време можех да пия по каса бира на едно сядане и сутринта да съм свежа като краставичка. Можех да бачкам по 12-13 часа на ден и после да се пускам в баал-рънове на Diablo II до зори. Можех и да държа в главата си цяла една книга-игра с все разклоненията, без да се обърквам – и на сутринта пак да си е там. Нищо от изброеното вече не ми е по силите. (Край на мърморкането). След като завърших книгата и отиде при бета-тестери, открих цяло проклето сюжетно разклонение, което съм забравила!

Като изключим това, най-голямата трудност ми беше (както винаги) методиката на проверка от страна на автора докъде я е докарал читателят и какви ги е свършил, преди да се добере до даден избор. Само по себе си това е поддържащата система на скелето и да я изкоди човек… си е любопитна задача. Признавам си, че в текста има доста повече кодови думи, отколкото е смислено от гледна точка на читателя, и повечето от тях не личи да вършат нещо съществено, но помагат да се следят странични избори и разклонения, и тяхното сливане с други подобни.

И, разбира се, трудността се криеше в това, че не съм спряла да се занимавам с други неща, докато пишех КИ: бял свят по време на процеса видяха няколко превода, половин „нормална“ детска книжка (Очаквайте за Коледа от „Софтпрес“, йей!) и камара от другата ми, ежедневна дейност.
Добре де, не се оплаквам всъщност. Избрах си особено труден вариант за конструиране на КИ, с голям пясъчник, и наистина се надявам, че книгата се е получила достатъчно занимателна и поне малко от малко добра. Скоро ще разберем.

Tetradkata.com: Ако има формула за написване на съвършената книга-игра, каква би била тя по съотношение между техническа и текстова част?

Елена Павлова: Ако има рецепта, аз не я знам. Едно време се твърдеше, че е нормално да се минават около 1/3 от епизодите по време на изиграване, но по време на тестването Ал Торо специално ми написа забележка, че вече не е така. Както и че новите книги-игри не са опростени откъм текст за сметка на повече избори.

Разбира се, има някаква разумна граница на изборите и сюжетното развитие след тях. И тя е някъде преди отделен несъществен избор да се разклони дотолкова, че да узурпира целия сюжет. Всъщност границата е даже по-скоро в момента, в който авторът спира да предлага на читателя си само разумни и логични избори и тя е наистина много тънка.

Разумен избор ли е скалите пред теб да се свличат, но да останеш вироглаво на място, вместо да си потърсиш скривалище? Дали част от подадената предварително информация може да те наведе към такъв избор? Ще те разочарова ли премахването му или е по-добре авторът да похаби още два епизода и да убие героя ти – или да го нарани, за да ти даде „урок“? Дали пък героят не е представен като лудетина и за него/нея да е логично да изпробва смелостта, издръжливостта или магията си? Изобщо, дали изборите, които авторът е изброил, са достатъчни и смислени от гледна точка на читателя? И решение предстои да се взима за всяко едно разклонение…

Разумна граница трябва да се прокара и през обема на текста. За мен КИ трябва да бъде по-обрана и по-суха от „обикновената“ книга, първо защото се съсредоточава върху механизма на избора и решенията на читателя и не трябва да го разсейва с цветистост, и второ, защото все пак при едно изиграване се минава само част от реалния обем текст. Това не пречи книгата да бъде сочна, цветиста, емоционална… просто е хубаво авторът да си дърпа юздите на химикалката повече.

Tetradkata.com: Разкажи ни малко повече за съвместната ви работа по книгата с художника и илюстратор Петър Станимиров.

Елена Павлова: Историята е кратка и прочувствена. По принцип „Горната земя“ канят за проектите си млади и начинаещи илюстратори,  и им се получава добре, бих казала. Такъв беше планът и за „Ринглас“, но когато Пепи Станимиров разбра, че ще правя КИ – и то за любимия му герой – с нокти и зъби се примоли на Весела Фламбурари да му даде проекта. Ето така „Ринглас и боговете близнаци“ се сдоби с особено специален илюстратор и продължи традицията от едно време.

Tetradkata.com: Освен „Ринглас” какви други книги-игри се очаква да излязат на пазара?

Елена Павлова: Знам за няколко проекта, един от тях вече излезе – „Дон Мон: Книга, в която свалячът си ти“ на Неделчо Богданов (изд. „Сиела“). Всеки момент в изд. „Изток-Запад“ ще види бял свят и книгата на Николай Николов – Козия „Петият принц: Разрушител“ (също много мащабна). Задават се и „Т.О.Р.Н.А.Д.О. 6“ на Майкъл Майндкрайм и дообработка от Ал Торо, „Запад“ на Сикамор Брайт (също мащабна), както и традиционната колаборация „Призвание герой 8“ и 13-ти брой на списанието „Книги-игри“.

Tetradkata.com: Работиш ли по нови литературни проекти?

Елена Павлова: Както казах, предстои да излезе нова детска книга в изд. „Софтпрес“, започнала съм и втори том за Камен и Пиратите. Забелязах наскоро, че са се събрали разкази за сборник и явно догодина ще се самозарадвам и с такъв, а по малко полагам рими и в проект, наречен „13 хорър стихотворения“.

Отделно се надявам догодина да видят бял свят два „съставителски“ проекта – антологиите „Точка на пресичане“ и „Приказки за страшна нощ“.

Тази година се позанимавах и с доста редакция: очакваме излизането на благотворителния сборник „Детство: Приказки“ (в помощ на децата с диабет) и уникалното фентъзи „12 часа преди Коледа“ на Десислава Чучулайн (изд. „Ориндж букс“).

Tetradkata.com: Понеже си взискателен редактор и отличен преводач, познаващ перфектно „тънкостите” на езика като художествено средство, какви съвети би дала на тези, които тепърва посягат към перото?

Елена Павлова: Ох. Чак пък „познаващ перфектно тънкостите“ едва ли.

Бруталната истина обаче е проста: Авторският текст е като акото на малкото дете. Абсолютен отпадък, но безценен за създателя си. И също като малкото дете, начинаещият писател трябва да се научи да ходи на гърне, а после да се дистанцира от акото написаното и да рови в него в търсене на скритите вътре диаманти. Всичко друго е занимание с уринотерапия: може да е полезно за самоувереността, но не и за подобряване на здравето творчеството.
П.С. Хубаво е да се ползват и услугите на педиатър, ъъъ, така де, редактор. Истински, не някое от другарчетата на пясъчника.

Tetradkata.com: Каква е личната ти мантра?

Елена Павлова: Стойността на живота е обратнопропорционална на размера на щастието. То е в малките неща и благодарение на тях животът си струва. Почнеш ли да се лакомиш за Голямото Щастие и пуф, дотук беше с вътрешния ти мир.

Tetradkata.com: Какво ще пожелаеш на читателите на Tetradkata?

Елена Павлова: Да имат късмет в изборите, но и да ги обмислят внимателно, понеже Животът няма връщане за втори опит.

 

Снимка: Личен архив