Понякога сме прекалено близо – Яна Митровска

Понякога сме прекалено близо и няма как да пропуснем удара, въпреки това ходим точно в тази посока, летим прекалено близо до слънцето от началото на историята, та досега. Понякога не знаеш дали нещо е грешка, докато не го направиш. А понякога знаеш и въпреки това го правиш. Играеш си със Прочетете повече…

Привлечена съм към разговорите ни – Яна Митровска

Привлечена съм към разговорите ни, към умът ти, поезията, театъра, сакото с миризма на цигари… Но могат ли мечтите да работят извън фикцията? Когато всичко между нас е въпрос на музика и неправилно чута дума, уж случайна прегръдка, открадната топлина, траеща само миг. Могат ли телата ни да се докоснат, Прочетете повече…

И в ада има музи – Яна Митровска

Ела тук, моя любима музо, приветствам те! Липсваш ми. Твоята нежна нощ, къде отиде? Защо бе заменена със светлината? Аз как да творя? Ела тук, моя любима музо, приветствам те! Изпий ме отново! Дай ми твоето сладко вдъхновение! Твоята еуфория ме изпълва, докато изкарва всичко от мен. Твоята меланхолия ме Прочетете повече…

Напомняне – Яна Митровска

Да се наведеш пред уличния музикант, за да му оставиш стотинки. Да се наведеш пред изкуството, винаги сме по – нисши от него, хубаво е да си го напомняме. Точно уличните музиканти ни го показват. Не големите сцени, не скъпите билети, а музикантът пред „Св. Неделя“, който пее на студа, Прочетете повече…

TetraDkaTa